Свържете се с нас

България

Занесохме бебето си в църквата за кръщение. „Това е невъзможно“, прошепна свещеникът, докато държеше бебето на ръце

Даниел чувстваше, че животът му е перфектен — имаше прекрасна съпруга, новородена дъщеря и трябваше да отпразнува всичко това на кръщенето на Британи. Но когато свещеникът сложи бебето им на ръце, радостта напусна лицето му. „Това е невъзможно“, измърмори той и накара катедралата да потръпне. В този момент светът на Даниел започна да се срива.

Стоях до прозореца на детската стая, оставяйки прекрасната утринна светлина да тече през завесите и да осигуря утешителна светлина върху леглото на Британи. Не можах да сдържа усмивката си. Това беше всичко, на което някога съм се надявал.

Гледайки моето новородено дете, спящо толкова тихо, ме накара да се почувствам като най-щастливия човек на света. Тя беше перфектна. Моето малко чудо.

Години наред се притеснявах дали някога ще стигна до този момент: женен, родител и живея в къщата, която помогнах да създам. Всичко изглеждаше толкова далеч, когато за първи път срещнах Надин в колежа.

Спомням си как привлече вниманието ми, докато седеше на стълбите пред библиотеката със скицника си, напълно погълната от работата си. От този момент нататък знаех, че тя ще бъде някой важен в живота ми.

Screenshot 2223
Изображение само с илюстративна цел.

Веднага се влюбихме и Британи се роди пет години след като се оженихме. Нашето малко ангелче беше само на четири месеца и всичко трябваше да е страхотно. Въпреки това Надин напоследък имаше някои проблеми.

Беше настрана и по-тиха от обикновено. Казах си, че това е просто стресът от това да съм нов родител — безсънни нощи и изискванията на нейната работа на свободна практика — но това започна да ми тежи.

Бях я заварил да се взира в Британи със странно лице, сякаш носеше тежестта на света. Не бях сигурен как да го приема, но днес трябваше да бъде радостен ден. Беше кръщенето на Британи, време да почетем живота, който бяхме създали.

Погледнах към спалнята, където Надин все още спеше, сгушена под завивката. Може би днешният ден може да подобри настроението й, разсъждавах аз. И двамата имахме нужда от нещо, за което да се радваме.

Когато пристигнахме в църквата, всичко беше нормално. Старите каменни стени, ароматът на тамян — всичко това изглеждаше толкова познато и успокояващо. Това беше църквата, в която родителите ми се венчаха и в която ме кръстиха. Сега беше времето на Британи.

Screenshot 2224
Изображение само с илюстративна цел.

Надин вървеше до мен, държейки Британи. Тя мълчеше цяла сутрин с пребледняло лице. Реших, че е само от нерви. Големите събития винаги я караха да се тревожи.

„Добре ли си?“ — попитах, като стиснах нежно ръката й, докато вървяхме по пътеката.

„Да, само малко нервна“, каза тя и се усмихна стегнато.

Кимнах, успокоен. нерви. Това беше всичко.

Отец Гавриил ни посрещна топло и кръщенето започна с молитви и благословия. Почувствах прилив на гордост, докато стоях там със семейството си, вярвайки, че това е моментът, към който винаги ще гледам назад като към началото на нашия перфектен живот заедно.

Но тогава отец Гавриил взе Британи в ръцете си и нещо се промени. Топлината в стаята изведнъж стана студена.

Ръцете му трепереха, докато я държеше, а лицето му се промени от състрадателно към озадачено. Погледът му се прикова върху лицето на Британи и той изглеждаше стреснат, сякаш беше свидетел на нещо невъзможно.

„Какво не е наред?“ — попитах и ​​в стомаха ми се появи възел.

Гласът на отец Гавраил потрепери, когато той погледна към мен и после отново към Бретан. — Това е невъзможно — промърмори той. „Това дете… тя има рожденото петно ​​на брат ми.“

Screenshot 2225
Изображение само с илюстративна цел.

Усетих как сърцето ми спира. „Какво каза току-що?“

Той преглътна мъчително, очевидно опитвайки се да разбере смисъла на всичко това. „Брат ми Матю и аз имаме изпъкнал рожден белег във формата на полумесец зад лявото ни ухо. Това е в семейството ми. Британи носи същия белег.“

Земята сякаш изчезна под мен. Хвърлих поглед към Надин, която вече се отдръпваше, лицето й беше бледо като чаршаф. Тогава неочаквано тя се втурна от църквата.

„Надин!“ Извиках, но тя не спря.

Мърморенето на събранието изпълни въздуха, докато останах неподвижен, опитвайки се да смеля току-що чутото. Британи не беше ли моя? Това не може да е истинско. Нямаше никакъв смисъл.

Отец Гавриел промърмори нещо за брат си и как Британи приличаше точно на него, когато беше бебе, но не можах да обърна внимание. Всичко, за което можех да мисля, беше бягството на Надин и ужасната реалност висеше във въздуха.

Тичах след нея, а умът ми препускаше в хиляди посоки. Когато се прибрах вкъщи, я заварих трескаво да опакова куфар в спалнята ни.

„Няма да си тръгнеш“, отвърнах с леден и чужд глас, „не и докато не ми кажеш истината.“

Надин дори не се обърна към мен, докато тъпчеше предмети в багажа. — Даниел, аз…

„Британи не е ли моя?“ — попитах аз, гласът ми трепереше, когато ме обзеха гняв и предателство.

Тя замълча, ръцете й трепереха. Тя бавно се обърна към мен със зачервени и насълзени очи. „Много съжалявам“, промърмори тя. — Никога не съм искала да разбереш по този начин.

Не можех да повярвам на това, което чух. „По този начин?“ – говорех ядосано. „Как се очаква да разбера? На нейното дипломиране?

Надин заплака и покри лицето си. „Това беше грешка, Даниел. — Бях самотна, а Матю…

Screenshot 2226
Изображение само с илюстративна цел.

„Казваш ми, че Британи е на Матю?“ — попитах аз с глас, пълен с недоверие.

Тя кимна, срамът тежеше върху нея. „Не бях сигурна как да ти кажа. — Никога не съм имала намерение да те нараня.

„Ти вече ме унищожи“, измърморих, усещайки как скръбта ме поглъща отвътре.

Нямаше какво друго да кажа. Надин ме беше измамила и съществуването ни беше изградено върху лъжа. Тя свали пръстена от пръста си и го остави на нощното шкафче.

„Ами Британи?“ — попитах с напрегнат глас. — И нея ли напускаш?

Тя се поколеба, преди да отговори, очите й бяха пълни с угризения. „Не съм сигурна дали съм създадена да бъда майка. Извинявам се, Даниел. „Просто вече не знам какво да правя.“

И точно така, тя си отиде.

Screenshot 2227
Изображение само с илюстративна цел.

Тази нощ домът изглеждаше кух. Седях тих, парализиран, докато Британи спеше горе. Думите, които каза отец Гавриил, прозвучаха в съзнанието ми. — Тя е на брат ми. Но каквато и да беше реалността, не можех просто да напусна Британи.

Тя не беше моя кръв, но аз бях присъствал през всяка секунда от краткото й съществуване. Бях й баща по всички важни начини.

Качих се горе и седнах до леглото й, гледайки как спи. „Ти си моя“, казах тихо със сълзи в очите. „Каквото и да става, винаги ще бъдеш моя.“

В този момент разбрах, че любовта не е свързана с биологията. Ставаше дума да присъстваш, да се показваш и да предлагаш всичко, което имаш. Британи се нуждаеше от мен и нямах намерение да я изоставя.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

След Костадинов – и Слави Трифонов атакува Мария Цънцарова и bTV

Председателят на ИТН Слави Трифонов е изпратил гневно писмо на bTV, в което се оплаква от водещите на сутрешния блок Мария Цънцарова и Златимир Йочев (когото той нарича „този, който седи до нея“).

„Поведението на Вашата служителка Цънцарова е абсолютно неприемливо за мен, въобще не е подчинено на професионализъм, а е тенденциозно, махленско, унизително и ми внушава дребнавост и липса на почтеност и уважение“, се казва в негово писмо до ръководството на телевизията.

Това е втората персонална атака срещу журналистката след скандала, който Костадин Костадинов направи преди седмица.

Това е и вторият случай, в който Трифонов твърди, че нямало да „пуска“ свои съпартийци в национален ефир, защото е недоволен от въпросите на водещите.

Трифонов се оказва провокиран от напрежението по време на интервюто на своя депутат Станислав Балабанов в студиото на „Тази сутрин“, когато се стигна до лични нападки между него и Цънцарова. По съвпадение – друго интервю на Балабанов беше и причината за писмо със сходен тон към Нова ТВ.

Водещите поискаха от Балабанов да отговори за действията на ИТН по време на 49 и 50 Народно събрание, когато членовете на парламентарната група не влизаха в пленарна зала по време на ключови гласувания за ръководители на Здравната каса Момчил Мавров и Комисията за противодействие на корупцията Антон Славчев.

Той разви версията, че „когато има номинации за хора на едната групировка, които другата групировка иска да премахне, ИТН не участва„.

Цънцарова му напомни, че преди избора на Мавров беше внесен доклад на ДАНС, в който се твърдеше, че има данни за съмнителни негови практики, а изборът му мина само със 103 гласа „за“ срещу 85 „против“ – т.е. гласовете на ИТН и „Възраждане“ можеха да обърнат вота през есента на 2023.

Последва размяна на реплики, в която Балабанов обяви, че ИТН няма отговорност да „се бори за кандидатури“ ПП-ДБ, след като те са били в сглобка с ГЕРБ и ДПС, и че партията няма да участва в кадрови промени в Комисия „Антикорупция“, докато не се реформира системата отвътре, за да „не е бухалка на едните или на другите“.

При смяна на темата и друг въпрос по повод отношението на ИТН спрямо Ахмед Доган, Балабанов репликира Мария Цънцарова с думите „Абе, Вие май не ме разбирате“ – поне третият случай, в който той говореше на „бе“ пред водещите.

Когато тя му направи забележка „Недейте на „бе“, не е възпитано„, депутатът от ИТН изгуби самообладание и започна да я напада лично.

„Ще се държа възпитано с Вас, но е хубаво да се погледнете отстрани и да видите, че понякога приличате на едни определени хора, които вътрешно сигурно защитавате и подкрепяте. Приличате на Кирил Петков отстрани. Но е хубаво журналистиката да е безпристрастна“, каза той.

Тогава и Мария Цънцарова го репликира с „А Вие много ми приличате на Пеевски отстрани. Просто така го усещам по начина, по който се държите в зала. Гласуването в зала е много по-показателно“.

Скандалът продължи и след като тя го попита дали ИТН смятат да направят „Операция Чисти ръце в медиите“ заедно с „Възраждане“ заради синхрона в отношението на Костадин Костадинов спрямо нея.

„Ще предложим чисто нов закон, за да разберем докъде стига собствеността на медиите и да си обясня Вашето поведение“, отговори Балабанов.

Цънцарова го попита и дали учителите ще са следващите в списъка на двете партии – и скоро след това времето на предизборното интервю изтече.

„Да не се правим, че не съм донесъл на БТВ огромен брой зрители, авторитет, зрителски интерес и най-вече пари“

Няколко часа след фиаското в студиото на медията, Слави Трифонов публикува във Facebook-групата си писмо, адресирано до bTV.

В него той обяснява, че разбирал смисъла на свободата на словото, но „съществуват и състояния като достойнство, чест, уважение, професионализъм, също и логика“.

„И нека не се правим, че аз не съм работил за БТВ 19 години, не съм направил над 5 хил. предавания и не съм донесъл на БТВ огромен брой зрители, авторитет, зрителски интерес и най-вече пари“, пише той.

След като обвинява Мария Цънцарова в „абсолютно неприемливо“ поведение, той заявява, че „слагам край на гостуването на мои хора при Цънцарова и нейния партньор, на който непрекъснато му забравям името“.

През 2023 г. Трифонов написа почти същото писмо до ръководството на Нова ТВ, след като Станислав Балабанов се скара на Виктор Николаев за въпросите му, а Николаев го помоли да не се обръща към него като към „колега журналист“, докато участва в предизборно студио.

„Не сме колеги, в момента сте кандидат-депутат и нямате нищо общо с журналистиката – имате по-общо с политиката. Така че в момента не сте журналист, поне аз не ви приемам в това качество и това е мое право“, казва водещият.

---

България

Нов ужас с млада майка в България, сложи край на живота си като скочи от

Млада жена се самоуби тази сутрин със скок от водопада Щрокалото над разложкото село Добърско. Водопадът е с височина около 30 метра, пише struma.com.

34-годишната Мариела от Разлог, снаха в селото е майка на 4-годишно детенце. Тази сутрин излязла от дома си, оставила предсмъртно писмо на съпруга си, в което го информирала за намерението да сложи край на живота си.

Незабавно близките и отишли на мястото, но за Мариела било късно. Открита е мъртва под водопада, а в близост до мястото била колата й.

По непотвърдена информация, младата жена изпаднала в депресия още след раждането на детето си. Състоянието й се задълбочавало и напоследък имала суицидни мисли, но никой не вярвал, че ще постъпи по този начин.

Новината потресе всички, които познават Мариела в Разлог и Добърско.

Припомняме, че миналата седмица в София изчезна младата майка Биляна.

На следващия ден трупът на жената, която страдала от следродилна депресия, бе открит в двора на църква в центъра на града.

---

България

Омъжих се за много беден мъж Родителите ми не дойдоха на сватбата ми, казаха, че…

Може би наистина сме водени от съдбата. Този ден всичко се обърка. Алармата не звънна, после, преди да си тръгна, разбрах, че съм забравила да изключа водата в мивката, влезе една гъба и започна наводнението. После микробусът ми просто прелетя покрай мен и реших да хвана кола.

Спря един красив джип, нещо в него ме обърка, но закъснях и се качих. Казах му къде отивам. Струваше ми се, че мъжът не ме разбира, затова повторих, като добавих към думите си една забележителност, която всички в града знаеха точно.Шофьорът мълчеше през цялото време, а когато пристигнахме, се опитах да му дам пари, но той кимна мълчаливо, давайки да се разбере, че това не е необходимо.

До вечерта вече бях забравил за него. Бях уморен от работа, така че едва дочаках вечерта и се прибрах вкъщи. Но когато си тръгвах, видях същата кола и шофьора, който ме беше закарал, до нея. Той ми подаваше букет цветя и бележка: “Здравей, аз съм Кирил. Аз съм напълно ням, но съм много приятен човек.

Нека се опознаем.” Не можех да разбера дали се шегува, или не, добави той на листчето: “Мога да чета по устните.” Обърнах се и си тръгнах, без да взема букета. Ако е шега, не е смешно, а ако е истина, значи нямам нужда от такава връзка.

макар че, разбира се, наистина исках връзка – отдавна съм сама – но в този момент по някаква причина това наистина ме обърка и ми се стори трудно. на следващия ден той отново ме чакаше, а след две седмици отново се отказах. Приближих се до него и казах, че съм готова да седна в едно кафене.

Докато говорех, той внимателно се вглеждаше в лицето ми и четеше по устните ми – отначало това ме смути, но после свикнах. Той набра бързо отговора на смартфона си. Все пак беше трудно, защото много хора ни гледаха. Четирите месеца, през които се срещахме, бяха най-щастливите, а аз прекарвах цялото си свободно време в изучаване на езика на знаците. Понякога беше много объркващо, но успях да го усвоя.

y 1

И тогава той ми предложи брак. Съгласих се да се омъжа за него. Срещата с родителите ми беше много трудна. Майка ми го прие зле, както него, така и новината за сватбата. Когато останахме с майка ми насаме, тя започна да ме разубеждава, както и останалите.

Каза ми колко трудно би било да общувам с него в компания, колко трудно би било за децата и т.н. За мен проблемът му беше просто дреболия, не засягаше живота ни, чувствата ми, но за тях беше просто неприемлив. От моя страна дойдоха само няколко приятели, родителите ми не дойдоха на сватбата ми – казаха, че съм ги предала.

Животът ми не е по-различен от това, което беше преди. Понякога е трудно в компанията, приятелите ни не разбират езика и им отнема много време да чакат съпруга ми да набере телефона. Аз, разбира се, озвучавам това, което той казва, но това обърква приятелите ми. женени сме от осем години – седемгодишният ни син знае перфектно езика на знаците и общува с баща си.

Той няма проблеми със слуха или говора. едва няколко години след раждането на внука ни майка ми започна да се размразява и да ни идва на гости, но виждам, че все още се чувства неудобно със съпруга си. не знам защо; надявам се, че е защото не съм го приела веднага.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com