Омъжих се за много беден мъж Родителите ми не дойдоха на сватбата ми, казаха, че…

Може би наистина сме водени от съдбата. Този ден всичко се обърка. Алармата не звънна, после, преди да си тръгна, разбрах, че съм забравила да изключа водата в мивката, влезе една гъба и започна наводнението. После микробусът ми просто прелетя покрай мен и реших да хвана кола.

Спря един красив джип, нещо в него ме обърка, но закъснях и се качих. Казах му къде отивам. Струваше ми се, че мъжът не ме разбира, затова повторих, като добавих към думите си една забележителност, която всички в града знаеха точно.Шофьорът мълчеше през цялото време, а когато пристигнахме, се опитах да му дам пари, но той кимна мълчаливо, давайки да се разбере, че това не е необходимо.

До вечерта вече бях забравил за него. Бях уморен от работа, така че едва дочаках вечерта и се прибрах вкъщи. Но когато си тръгвах, видях същата кола и шофьора, който ме беше закарал, до нея. Той ми подаваше букет цветя и бележка: “Здравей, аз съм Кирил. Аз съм напълно ням, но съм много приятен човек.

Нека се опознаем.” Не можех да разбера дали се шегува, или не, добави той на листчето: “Мога да чета по устните.” Обърнах се и си тръгнах, без да взема букета. Ако е шега, не е смешно, а ако е истина, значи нямам нужда от такава връзка.

макар че, разбира се, наистина исках връзка – отдавна съм сама – но в този момент по някаква причина това наистина ме обърка и ми се стори трудно. на следващия ден той отново ме чакаше, а след две седмици отново се отказах. Приближих се до него и казах, че съм готова да седна в едно кафене.

Докато говорех, той внимателно се вглеждаше в лицето ми и четеше по устните ми – отначало това ме смути, но после свикнах. Той набра бързо отговора на смартфона си. Все пак беше трудно, защото много хора ни гледаха. Четирите месеца, през които се срещахме, бяха най-щастливите, а аз прекарвах цялото си свободно време в изучаване на езика на знаците. Понякога беше много объркващо, но успях да го усвоя.

И тогава той ми предложи брак. Съгласих се да се омъжа за него. Срещата с родителите ми беше много трудна. Майка ми го прие зле, както него, така и новината за сватбата. Когато останахме с майка ми насаме, тя започна да ме разубеждава, както и останалите.

Каза ми колко трудно би било да общувам с него в компания, колко трудно би било за децата и т.н. За мен проблемът му беше просто дреболия, не засягаше живота ни, чувствата ми, но за тях беше просто неприемлив. От моя страна дойдоха само няколко приятели, родителите ми не дойдоха на сватбата ми – казаха, че съм ги предала.

Животът ми не е по-различен от това, което беше преди. Понякога е трудно в компанията, приятелите ни не разбират езика и им отнема много време да чакат съпруга ми да набере телефона. Аз, разбира се, озвучавам това, което той казва, но това обърква приятелите ми. женени сме от осем години – седемгодишният ни син знае перфектно езика на знаците и общува с баща си.

Той няма проблеми със слуха или говора. едва няколко години след раждането на внука ни майка ми започна да се размразява и да ни идва на гости, но виждам, че все още се чувства неудобно със съпруга си. не знам защо; надявам се, че е защото не съм го приела веднага.