България

ЕС връща наборната военна служба във всички страни

ЕС планира връщане на наборната военна служба заради Русия. Страните от Европейския съюз (ЕС) обсъждат възможността за възстановяване на задължителната военна служба поради предполагаемата „заплаха от Русия“ и несигурността относно подкрепата на САЩ.

Военни експерти подчертават, че за да могат страните от ЕС да се противопоставят ефективно на Русия в условията на намаляваща подкрепа от страна на САЩ, може да се наложи да привлекат до 300 000 нови военнослужещи.

Въпреки подкрепата за идеята за задължителна военна служба в страни като Франция и Германия, много европейци не са подготвени да се бият.

Политическите и икономическите разходи, свързани с възстановяването на военната служба, са под въпрос сред лидерите на НАТО и повечето от тях не планират да върнат задължителната военна служба. Въпреки това някои страни, като Полша, обмислят създаването на програми за обучение на изтребители.

В същото време френският президент Еманюел Макрон търси начини да мобилизира младите хора на доброволна основа.

В началото на март ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също предложи да се съберат 800 млрд. евро за четири години, за да се превъоръжат страните от ЕС. Ръководителят на Германския съвет за конституция и суверенитет Ралф Нимайер отбеляза, че превъоръжаването е целенасочено насочено срещу Русия.

Пълномащабното нахлуване на Московия в Украйна през февруари 2022 г. изненада Европа.

Притесненията относно силата на НАТО се увеличиха още повече, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп постави под въпрос ангажимента на Алианса към член 5 – клаузата за взаимна отбрана в случай на нападение срещу член на Алианса. Европейските държави вече обсъждат връщане на наборната военна служба, съобщи France 24.

Отбелязва се, че преминаването на Тръмп към по-примирителен подход към Кремъл е предизвикало тревога в Европа. В същото време европейските лидери признават, че заплахата от московска агресия е реална, особено сега.

„Днес московската армия е по-голяма и по-добра, отколкото е била на 24 февруари 2022 г. Московците имат враждебни намерения спрямо балтийските държави и източния фланг на ЕС“, заяви пред репортери Александър Бурилков, изследовател в Института по политически науки (IPW) към Хайделбергския университет.

Според проучването, проведено от експерта в съавторство с мозъчния тръст Bruegel и Килския институт, Европа ще се нуждае от още най-малко 300 000 военнослужещи в допълнение към 1,47 милиона военнослужещи, които вече са на служба, за да възпре Русия в случай на нападение.

„Военната повинност трябва да играе роля при всеки такъв голям брой нови военнослужещи“, подчерта Бурилков.

В публикацията се подчертава, че европейските държави се стремят да увеличат разходите си за отбрана.

В същото време някои страни, включително Франция и Обединеното кралство, изпитват трудности при набирането и задържането на военнослужещи. Наскоро Ipsos-CESI проведе проучване сред французите за отношението им към възстановяването на военната служба.

Оказа се, че 86% от жителите на страната подкрепят тази идея. Също така 53% от анкетираните заявяват, че не са против възстановяването на задължителната военна служба.

Според проучването на YouGov 58% от жителите на Германия подкрепят задължителната военна служба. Мненията на италианците и британците са разделени, а 53% от испанците се противопоставят на подобна инициатива.

След „студената война“ много европейски държави отмениха задължителната военна повинност.

Само Гърция, Кипър, Австрия, Швейцария, Дания, Естония, Финландия, Норвегия и Турция никога не са я преустановявали. Литва върна наборната военна служба през 2015 г., година след като Русия анексира Крим. Швеция последва примера ѝ през 2017 г., а Латвия – през 2023 г.

Важни за днес

Следваща

Любимка на хиляди българи днес става на 67, истинското й име малцина го знаят

Не пропускай

Роксана: Преди да стана известна, пълнех буркани с чушки в консервена фабрика

Daniel Kamenov

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Румънско агнешко залива България за Великден

Остава месец до Великден и агнешко месо започна да се появява в магазините.

„Не бих казал, че ще има криза. Цените се движат в диапазона, както бяха и предходната година. Няма съществени колебания. Не очаквам да има изненади в последния момент“, заяви съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и съпредседател на Българската аграрна камара Симеон Караколев в студиото на „България сутрин“.

Румъния е 10 пъти по-голям производител на агнешко месо, но има забрана за износ към трети страни заради заболяванията по животните. Държавата изнася около 3 млн. агнета, стана ясно от думите на Караколев.

„При тази забрана тези агнета трябва да се пласират някъде. Подозирам, че България ще бъде пазарът, на който ще се пласират част от тях. Ако румънците изпитат сериозни затруднения, ще прибегнат до каквито и да е цени, само и само да се освободят от животните. Това може да означава сериозно предизвикателство в предстоящата кампания за българските цени“, каза съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

В ефира на Bulgaria ON AIR той коментира заявката на управляващите за таван на надценките при някои основни храни.

„Фермерите сме първото звено във веригата на доставки, без нас нагоре няма какво да се продава. За нас е важно да има закон, който да балансира отношенията и разпределянето на надценки, печалби. При последното звено надценките биват в десетки, някой път има и трицифрени проценти“, изтъкна Симеон Караколев.

---

България

Производители на олио затварят цехове, няма слънчоглед

Производители на олио у нас затварят масово цеховете си заради недостиг на слънчоглед. Това съобщават от браншовата асоциация. Причините са слабата миналогодишна реколта от слънчоглед и спреният му внос от Украйна.

В момента по магазините у нас има достатъчно олио. Според Комисията по стоковите борси и тържищата средната му цена на едро на борсите е 3,26 лв. за литър, а по магазините заедно с многото промоции е между 2,80 и 6,00 лв. за литър.

„Цените на олиото са нормални. Имаме една плавна възходяща тенденция, която се оформи, след като се разбра, че реколтата е лоша. Имаше очакване за свръхнива на цените до 6 лв. за литър, както беше през 2022 г. За щастие, това не се случи и пазарът за пореден път доказа, че е най-добрият регулатор“, каза Владимир Иванов – председател на Комисията по стоковите борси и тържищата.

В момента пазарът не страда, но при преработвателите на слънчоглед у нас има недостиг на суровина. Реколтата от слънчоглед беше слаба, а вносът от Украйна забранен. Това наложи много от тях да затворят цеховете си, да намалят износа на олио с близо 70% и да се подготвят за загуби.

Ще се отрази ли това на цените на олиото? „Прогнозата за цената на олиото е, че няма да има съществени колебания, тъй като, ако ние не можем да произведем олио на конкурентни цени, то се внася от страни производителки на олио от Европейския съюз или от трети страни“, обясни Яни Янев от Асоциацията на преработвателите на слънчоглед.

В момента върви сеитбата на слънчоглед, като тази година площите у нас са доста повече в сравнение с миналата. Земеделските производители се надяват на добра реколта. А на какви цени ще се изкупува слънчогледът към края на годината, ще зависи и от реколтата в съседните на България държави.

---

България

Путин оставя Одеса на Украйна, но при едно сериозно условие

По време на закритата част на срещата с представители на Руския съюз на индустриалците и предприемачите (РСПП), която се проведе следобед на 18 март, президентът Владимир Путин е заявил, че Русия няма да предявява претенции към „Одеса и други територии“ на Украйна, ако по време на мирните преговори Крим, самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР, както и анексираните Херсонска и Запорожка области бъдат признати за руски територии.

Това пише в своя статия Андрей Колесников.

Цитирайки няколко участници в срещата, той твърди, че в закритата част на събитието Путин е говорил с бизнесмени не за бизнеса, а за Украйна и мирните преговори. Руският президент е казал, че Украйна е имала възможност „да се размине с малко кръвопролитие“ и да започне да говори за признаване на Крим.

„После стана ясно, че не искат и да чуят за признаване на автономията на Луганската и Донецката република. И накрая, за признаването както и на Херсонска и Запорожка област, като част от Русия. А колкото повече се отдалечаваше точката, в която Русия можеше да бъде спряна, толкова по-малък беше шансът да се постигне споразумение“, пише Колесников.

Според събеседниците на Колесников Путин е заявил на срещата, че сега се говори за признаване на Крим, ЛНР, ДНР, Херсонска и Запорожка области като част от Русия. Изданието не уточнява кой трябва да направи това – само Украйна или САЩ и Европа.

„Ако това се случи в близко бъдеще, Русия няма да предяви претенции към Одеса и други територии, които в момента принадлежат на Украйна. Но тази точка може също да се измести. В същото време участниците в срещата отбелязват едно и също: според тях Владимир Путин вярва, че е възможно да се постигне споразумение с Доналд Тръмп, и като цяло той всъщност вярва на Доналд Тръмп“, пише кореспондентът на „Комерсант“.

Закритата среща на Путин с бизнеса се състоя малко преди телефонния разговор на руския президент с Доналд Тръмп.

Украинският президент Володимир Зеленски по-рано нарече възможността за законно признаване на украински територии като руски „червена линия“ за Киев. В същото време Зеленски призна, че след края на военните действия някои територии може де факто да останат руски.

New York Times, преди телефонния разговор между президентите на САЩ и Русия, публикува статия, в която се посочва, че Украйна се опасява, че Тръмп може да се съгласи да предаде Одеса на Путин. Не се обяснява на какво се основават подобни страхове.

Според Семафор администрацията на Доналд Тръмп обмисля възможността официално да признае Крим за руска територия като част от бъдещо мирно споразумение между Русия и Украйна.