Бащата на „Тримата глупаци“ по цял ден слушал „Дилайла“

Доньо Донев, наричан често „бащата на българската анимация“, остава в историята като един от най-талантливите наши карикатуристи, режисьори и сценаристи . Роден на 27 юни 1929 г. в Берковица, Донев започва своя творчески път с детски мечти за изкуство, които го отвеждат до Националната художествена академия, където завършва специалност „Графика“ през 1954 г.

След дипломирането си започва работа като художник във вестник „Вечерни новини“. Тук се среща с първите предизвикателства на професионалния си живот, но любовта му към анимацията го насочва към Студията за анимационни филми на СИФ „София“. В рамките на няколко години той се издига до позицията на режисьор и сценарист, а през 1961 г. създава първия си филм „Дует“

Истинският му пробив обаче идва с поредицата „Тримата глупаци“ (1970-1990), която се превръща в култова класика за поколения българи. Чрез остроумна сатира и хумор Донев изобразява абсурдите на живота в социалистическа България. Малко известен факт е обаче, че култовият художник невинаги е искал да бъде такъв. В младостта си Донев мечтаел да бъде музикант.

„Много обичах да свиря на китарата си. Ходех всеки свободен момент в Парка на свободата, за да дрънкам“, споделил той пред последния си клас с кандидат-студенти през лятото на 2007 г. Използвал инструмента, за да привлича девойките около себе си.

„Не бях обаче добър сваляч. Веднъж дойде при мен да седне на одеялото една чудно хубава девойка. И аз исках да я впечатля. Питах я знае ли как се нарича теменужката в мъжки род? Хубаво я поизмъчих да помисли. Обаче и аз самият не знаех. Хрумна ми да го кажа в бързината, да нямаме паузи. И когато дойде време да ѝ кажа отговора, изръсих: „Е, как? Мъжкото на теменужка, е теменужник!“. Потресено остана момичето. Стана от одеялото ми и не я видях повече“.

Макар да не станал музикант, любовта към музиката му останала.„Бай Доньо ни побъркваше. Любимата му песен беше „Дилайла“ на Том Джоунс. Имаше аудиокасета, на която я беше записал тая песен и от двете страни, и само това си слушаше в колата. „Дилайла“ до безкрай. И от А и от Б страна. И като свършеше касетата – отначало! Като се возехме при него и чак усещахме, че ушите ни кървят от тая песен“, споделил покойният аниматор Николай Тодоров пред свои ученици, като допълнил, че не един и два пъти той и други колеги на Донев са се опитвали да му откраднат или счупят касетата, за да не ги тормози все с тази песен.

Далеч от камерите и рисувателните си инструменти Доньо Донев е познат като човек с остър език и непоклатим морал. Макар и обичан от зрителите, той не успява да избегне полемиките. В средата на 90-те години той влиза в конфликт с някои от колегите си, които го обвиняват в твърдост и дори арогантност в професионалните среди. Самият Донев приема критиките с усмивка, често шеговито отбелязвайки, че „само глупаците нямат врагове“.
След смъртта му през 2007 г. Доньо Донев оставя огромно културно наследство. Освен десетките си филми и карикатури той вдъхновява цяла вълна от нови аниматори и карикатуристи. Днес неговите произведения продължават да бъдат изучавани в художествените и филмови школи, а почитателите му остават верни на уникалния му стил.

Бащата на българската анимация Доньо Донев

„Тримата глупаци“