Вдовицата на Котков съсипа „Гунди“: Не е истина, нямам думи

30 юни 1971 г. е черна дата в българския футбол. На този ден насред прохода „Витиня“ в автомобилна катастрофа загиват знаменитите Георги Аспарухов и Никола Котков. Днес, 53 години по-късно, „Уикенд“ се среща с вдовицата на Котето, а поводът за интервюто е филмът за Гунди и жена му Лита, който тази есен е хит по кината.

Според Катя Коткова „Легендата за любовта” не е тази, която ни се представя на големия екран. Белокосата дама твърди, че Георги Аспарухов и съпругата му Величка са били разведени, но партията ги принудила да се преструват на образцово семейство.

Ето част от интервюто:

– Катя, гледахте ли филма „Гунди – легенда за любовта”?
?– Не. Не искам и няма да го гледам. Както и да са представили нещата във филма, те не са истина. Това е такава… Абе направо нямам думи. Истината е, че Гунди уби съпруга ми Никола Котков. Не мога да му се сърдя за катастрофата, той сложи край и на своя живот. Майка му, когато ми се обади след трагедията, не каза нито дума за Величка. Тюхкаше се, че са съсипали внука й Андрей.

– Котков го няма във филма – все едно не е съществувал. Не сте дала съгласие ли?
– Никой никога не е говорил с мен за това. За филма разбрах от медиите. Както вече казах, нямам никакво желание да го гледам. Абсолютно не ме вълнува. Аз отлично знам каква е истината.

– В какви отношения сте с вдовицата на Гунди Величка и сина им Андрей?
– От години не поддържам никакви отношения с тях. Много отдавна не съм ги виждала. Андрей го зърнах за последно, дето се казва, когато беше бебе. Нямам допирни точки с тях и не се интересувам от живота им.

– Откога има напрежение между вас и семейството на Георги Аспарухов?
– Тези хора са направо… Никога няма да забравя как майка й на Величка ме задърпа навремето на гробищата, крещейки ми в очите: „Как може да садиш цветя, които не са като тези на нашия гроб?!”. На другия ден половината от засадените при Котето китки бяха извадени и засадени при Гунди. Гадни истории. На Георги Аспарухов майка му е идвала и е плакала пред мен. Тя беше добра жена. Почина навръх новата 1976-та – ударил я ток от пералнята. Митко Каров, зет й, я изнесъл на ръце, но не могли да я спасят. След време аз започнах работа в „Левски” и баща й на Величка киснеше всяка седмица там при председателя.