Изумителна находка в пещера „Козарника“ обръща историята огласи Росен Петров

Росен Петров разказа за една малко позната находка в България, която би трябвало да преобърне представите за света.

Ето какво пише той:

Мълчанието за Козарника? Едно от най-изумителните археологически открития в България представлява просто едно малко парче кост от разкопките в пещерата „Козарника”, Видинско. Разказвал съм ви за нея преди повече от две години, но както се казва, раздвижване по темата няма.

Накратко, за какво иде реч. Първо в тази пещера е открит зъб на представител на човешкия род (най-вероятно Homo erectus – Изправеният човек) на 1 милион и 400 хиляди години и това са най-ранните следи от човешко присъствие на нашия континент. Дълго време науката приема, че хората са заселили Европа, преминавайки от Африка през Гибралтар в днешна Испания, но откритите в Козарника находки са с 400 хиляди години по-стари от тези на Иберийския полуостров. С цялата условност на термина, реално тук са се появили „първите европейци”.

Но друго нещо изумява още повече научната общност. В пещерата са намерени множество кости от животни, а на една от тях са открити вероятно изкуствено нанесени резки. Резки, които може би говорят за наличието на символно мислене. Кое всъщност е изумителното? Изумителното е, че и тази находка е на 1 милион и 400 хиляди години! Дълго време науката смята, че на „символно мислене” сме способни само ние – разумните хора. Оказва се обаче, че е възможно такова да е имал и „Хомо еректус” от Козарника.

По този начин „надрасканата кост” може да даде нов прочит на цялата човешка история. Както ми го обясни простичко един уважаван учен: „Виж, това откритие „отмества” назад във времето една от най-важните прояви на човешкия разум с повече от милион години. Помисли си, ако „Изправеният човек” е имал символно мислене преди 1,4 милиона години, то какви ли способности е имал неговия наследник „Хомо сапиенс” преди 200 000 години? И всъщност колко по-древна може да се окаже способността на хората да творят и създадат по-късно уседнало земеделие и цивилизация?”

Кое обаче е най-странното в цялата тази история и защо наричам откритието от Козарника „мълчаливо”? Защото след първоначалната информационна шумотевица, то е покрито с булото на необикновено мълчание. Все едно, че никой никога не го е намирал, а то е открито от изключително авторитетни български и френски учени – проф. Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Експонатът и до ден днешен е в НАИМ при БАН и е представен като „Гравиран костен фрагмент от пещерата Козарника, Видинско. Ранен палеолит. Най-ранната графична изява върху кост в Европа”.

И какво излиза? У нас се намира „най-ранната графична изява върху кост в Европа”, за която само ние си знаем. По нашите днешни земи са се появили „първите европейци” и пак само ние си знаем. Козарника може да се окаже най-продължително обитаваното „жилище” в човешката история. Това малозначително ли е?

Правим ли целенасочено държавно „промотиране” и на други уникални открития като тези в пещерата „Бачо Киро”? А на находките край Оходен и Майор Узуново? Не. Не. И не. Ние сме си пас. Сякаш „чавка е изпила акъла” или иначе казано „символното мислене” на някои наши чиновници.

От кого ли може да се поучим? Не дори от гърците или турците, ами например от… Танзания. Там са построили музей на ранната човешка история (откритията там наистина са епохални и по-ранни) сред пустошта на Източна Африка в каньона Олдувай дето и „път нема”. У нас също има значими открития от „зората на човешкия вид”, но няма и една будка.

Всъщност, като написах, че в Танзания и „път нема” може и да бъркам. Не е ясно къде пътищата са по-добри – сред дивата природа на Източна Африка (не съм ходил) или в нашата родна Северозападна България.