Отец Иван с изповед след два преживени инсулта: 5 дни бях в кома, нямам нито лев

„Положението е трагично, този пък наистина сериозно закъсахме! Нямаме пари дори да си купим хляб. В сметката в банката няма и 5 лева.

Не сме си плащали тока от 3 месеца и няма да е изненада, ако по средата на зимата го спрат. Наскоро ни откраднаха и печките, така че става все по-трудно да се отопляваме.

Хранителните ни запаси привършват, а само в Якимово живеят около 250 души. Преди дни дойдоха още хора, но се наложи да ги върнем, защото не можем да се грижим за тях.

Положението е толкова зле, че дори нямам пари да отида до София за профилактичен преглед след инсултите“, разкри духовникът.

През последните години на отец Иван му се струпаха много проблеми. Един от най-тежките моменти беше през 2014 г., когато катастрофира между пловдивското село Цалапица и град Съединение.

След инцидента свещеникът беше с травма на главата, гръдния кош, счупена на две места бедрена кост на десния крак и тежък проблем на меките тъкани на подбедрицата.

Месеци отне, докато духовникът се възстанови и да може да ходи самостоятелно. След това на няколко пъти влизаше в болница, откриха му диабет.

Отчето припадна по време на летен лагер, както и му се появиха усложнения с кръвното налягане. Стресът също сериозно тормози отец Иван, тъй като постоянно мисли за финансовото състояние на приютите си.

„Лекарите все ми казват, че трябва да ходя на прегледи, но отлагам. Докторите ми споделят и че сърцето ми е отслабнало. Забраниха ми да пътувам и ми казаха да не се претоварвам.

Като цяло слушам докторите и вярвам, че скоро ще се почувствам по-добре“, призна преди време отчето. Отец Иван всяка година ходи до Божи гроб, за да търси изцеление.

През 2019 г. добрия отец беше нападнат в приюта си в Нови хан. Срещу него се нахвърли 26-годишният Милен, който искаше да вземе 2-годишното си детенце.

Малчуганът живее в приюта заедно с майка си Павлина, която дълго време търпи лошото отношение на мъжа и преживява тежки сцени на домашно насилие. Дядо Иван тогава се размина без сериозни наранявания.

Въпреки поредното житейско изпитание отчето не губи присъствие на духа. Макар и да му е трудно, опитва се да говори нормално и да бъде общественополезен.

„Цял живот е така – първо падаме, а после се изправяме. Не знам колко дълго ще съм на тази земя, колкото Господ ми е отредил. Много битки, много изпитания, но трябва да намираме начин да се справим.

Искам да благодаря на вестника, че никога не ме забравяте и помагате в трудни моменти“, добави емоционално дядо Иван.

Пожелаваме бързо да се възстанови след поредното здравословно изпитание и още дълги години да е добротворец.