Национално изследване на Alpha Research показва висока гражданска смелост сред българите

Приблизително един милион и петстотин хиляди български граждани са готови да поемат лични рискове, за да защитят демокрацията в страната. Това показва национално представително изследване на общественото мнение, проведено през септември 2025 година от Alpha Research по поръчка на Институт „Отворено общество – София“.

Според проучването всеки трети българин на възраст над 18 години изразява готовност да изложи на риск личния си живот, за да защити демокрацията. Всеки пети заявява готовност да се запише като доброволец в случай на война. Между двете групи има висока степен на припокриване, което показва наличието на солидна връзка между гражданската смелост и готовността за защита на страната от външна заплаха.

„За нас беше важно да проверим всъщност колко български граждани допускат в мислите си, че демокрацията е такава ценност, за която те да бъдат готови да пожертват личния си комфорт. Виждаме, че доста солидна група – около 1,5 милиона души. Малко по-малка група – около 1 милион души – са хората, които казват, че биха се записали като доброволци по време на война„, заяви за БНР Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество – София“.

Средното поколение води по готовност

Данните показват, че хора на възраст между 40 и 59 години в по-голяма степен от най-младите и най-възрастните са склонни да поемат лични рискове за защита на демокрацията. Според изследването 41% от тази възрастова група заявяват подобна готовност при средно 33% за страната.

„Това са хора на възраст между 40 и 59 години, които имат много ярък спомен за това какво е да се живее в недемократично общество и са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот в рамките на една изграждаща се демокрация. Фактът, че те могат да сравнят живота в демокрация и извън демокрация, според мен, е едно от логичните обяснения за готовността на това поколение в по-голяма степен да защитава демокрацията“, коментира Стойчев.

Най-младите хора на възраст между 18 и 29 години, които заявяват готовност да жертват личния си комфорт за защита на демокрацията, са значително по-малко.

Образованието има ключова роля

Изследването показва, че по-високообразованите и живеещите в градовете са в много по-голям процент склонни да отстояват демокрацията и правата си. Около 53% от българските граждани не смятат, че правата им са защитени.

„Може би не си дават сметка, че демокрацията е обратим процес, а не е природно явление. Липсата на личен опит е важно обстоятелство при формирането на нагласите на хората. Единственият начин, по който тази липса може да се компенсира е образователната система“, отбеляза Стойчев.

Според него гражданското образование като хоризонтален въпрос, а не като конкретен час, е начинът по който ценности наистина могат да бъдат възпитавани чрез образователната система.

Демокрацията концентрирана в определени групи

Според Георги Стойчев демокрацията в България е концентрирана в определени групи, включително сред симпатизантите на определени политически сили.

„Фактът, че имаме политически сили, които разчитат на гласоподаватели, които не споделят, че демокрацията е най-добра форма за управление на България, е притеснителен и създава рискове за стабилността на демокрацията“, предупреди той.

Реакция за комисията срещу Сорос

Относно създаването на комисия в Народното събрание, която да проверява дейността на Сорос в България, Стойчев коментира, че множеството български граждани не смятат, че правата им са защитени.

„Подобно решение не изпраща добър сигнал, защото показва, че на практика без реални основания и аргументи, по един абсолютно произволен начин, парламентът може да бъде превърнат в инструмент за преследване на хора“, заяви той.

Стойчев подчерта, че винаги, когато една власт започне да се авторитаризира, тя започва да атакува гражданските организации.

„Те може би са първата, но никога не са последните на опашката, които биват атакувани. След това се атакува свободният бизнес, атакуват се медиите, атакуват се образователните институции, висшите училища, докато държавата бъде подчинена на волята на един човек“, предупреди изпълнителният директор на института.

Национално представителното изследване на общественото мнение е проведено в периода 6-16 септември 2025 година сред пълнолетното население на страната по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите.

Здравко Димитров от Враца дари мед на стойност над 15 000 лева на над 20 институции

Здравко Димитров от Враца взе решение, което не всеки би направил – да раздаде 1 тон собствен мед на деца и възрастни хора в нужда. Пчеларят дари меда на над 20 институции във и около Враца, макар семейството му да не е богато и да няма благотворителна организация.

„Обърнах се към Младежкия център, към община Враца. Те ми помогнаха да намерят тези 20 институции, да се свържат с ръководителите, да уговорят срещи. Много ми се зарадваха“, разказа пчеларят пред NOVA.

Количеството мед, което Здравко подари, е на стойност над 15 000 лева – сериозна сума за семейството му. Той обаче смята, че истинското богатство не се измерва с пари.

Работа по 20 часа на ден

Здравко Димитров се занимава с пчеларство от шест години. Води простичък, но работлив живот заедно със съпругата си и двете им деца, които отглеждат с отдаденост и грижа.

„Аз работя като за четирима. Трябва да работя по 20 часа в сезон на 6-7 в активния сезон на пчелите. Много работа и все не смогвам. Не ми стига техника, пари не ми стига и наваксвам със ръчен труд“, сподели той.

Богатството е в семейството

Въпреки че не е едър търговец и не се определя като заможен, Здравко е убеден, че всеки може да направи добро.

„Богат съм – имам две прекрасни деца и жена, която ме чака у дома. Затова го подарявам. Финансовото богатство не е най-важното. Важното е да си здрав, да имаш близки хора и спокойствие“, обясни пчеларят.

Той добави с усмивка, че всички хора, направили нещо значимо, са били малко по-различни. „А що се отнася до психиката – напълно съм добре. Истината е, че всички големи хора, които са направили нещо значимо, са били малко по-различни. И може би малко по-луди – но точно това ги прави велики“, разказа Здравко Димитров.

Днес Православната църква почита паметта на Света великомъченица Параскева.

Параскева се родила в семейството на благочестиви християни от Икония, Мала Азия. Била единствена дъщеря и наследила голямо богатство.

Но християнската й добродетелност я правела безразлична към земните блага и изкушения. Затова девойката се отдала на скромен и смирен живот. Раздала наследството си за дрехи на голите, за храна на бедните и гладните, за подслон на странниците.

Това предизвикало злоба и ненавист у съгражданите й езичници. И когато през 303 г. започнали гоненията срещу християните, заловили Параскева. И я изпратили на съд, за да отговаря за делата си.

Но съдията бил запленен от красотата на девицата. Опитал се с благо думи да я склони да се отрече от вярата си. Поискал я за своя съпруга.

Боголюбивото момиче било готово на всякакви страдания, но не и да престъпи Божиите закони. Разгневеният съдия заповядал да бият жестоко непокорната християнка. А Бог лекувал раните на мъченицата и й давал необикновена сила.

Един ден неочаквано за всички Параскева пожелала да отиде в езическото капище. Съдията се надявал да се покае. Но вместо това, тя с поглед и молитва съборила идолите и те се разпилели.

Обезумял от безсилие, съдията заповядал да изгорят мъченицата на клада. А когато видял как огънят гали полумъртвото й тяло, наредил да отсекът главата на мъченицата с меч. Така завършил славния живот на св.великомъченица Параскева.

Църквата отбелязва паметта и на св.мъченици Тарентий и Неонила и на преподобни Стефан Саваит.

Днес повод за празник имат всички, които носят имената Параскева, Лъчезар и Лъчезара.