Свържете се с нас

Made in BG

Българин отиде с 1000 долара в САЩ и вече има 160 луксозни апартамента в Чикаго

Васил Байрактаров, един от най-успелите наши бизнесмени в САЩ, стана един от достойните българи за всичко, което прави за Црънча и за популяризиране на българската култура и образование в Америка. В родното си доспатско село той построи спортен парк за над 1 млн. лева и помага на местното училище. Той беше награден от „24 часа“, а наградата връчи главният редактор на изданието Борислав Зюмбюлев на сестрата на Васил – Руска. Байрактаров се включи с видеообръщение:

„Америка ме научи да давам обратно на обществото, в което живея. Думите на Джон Кенеди: „Не какво страната ти може да направи за теб, а ти какво може да направиш за страната ти“ тълкувам като: „Какво ти може да направиш за града си, за селото си, за парка, за училището, за болния съсед“. Казват, че Бог съди за доброто не по количество, а по това дали е от сърце. Аз знам, че моето е.“, каза в обръщението си Байрактаров.

Благодаря, че Васил беше забелязан, защото родното ни място е далеч – на границата с Гърция. Той винаги прави добро, не само за България, но и там, където живее също. Нека доброто да заразява, пожела и сестра му Руска Байрактарова при получаването на наградата.

Във вторник, за 21-ви път вестник „24 часа“ раздаде наградите „Достойните българи на годината“ на хора, които са помагали, дарявали, следвали каузи. Инициативата е в сътрудничество с Българската национална телевизия.

Васил Байрактаров е емигрант в САЩ, който има голям транспортен и риъл естейт бизнес, базиран в Чикаго. През последните 15 години се превърна в един от най-щедрите дарители на българската общност в Чикаго с особен фокус върху образованието и културата.

През годините Васил Байрактаров, беше този, който спонсорираше културните събития на българските училища, даряваше техническото им оборудване, обзавеждане, снабдяваше ги с образователни материали и им помагаше във всичките им нужди. Той беше този, който спонсорираше почти всички български събития в Чикаго ориентирани към запазване на българските устои. Генерален спонсор беше на Международните конкурси “Моята гатанка” и “Васил Левски” на Детската телевизия ”Аз мога, аз знам”, „Малко Българско Училище“ и БУЦ”Знание”.

Негова е и идеята за проекта “Всяко българско дете да има достъп до българско училище”, където подпомагаше семейства, които току що са пристигнали в Чикаго или имаха нужда от помощ, за да може и техните деца да посещават българско училище. Години наред Васил Байрактаров правише красива и весела Коледата на децата на Център “Знание”, като купуваше подаръци за всички деца. За 12- тия рожден ден на БУЦ”Знание” ни зарадва с ново обзавеждане на стаите на центъра.

През годините Васил Байрактаров тихомълком плащаше наемите на две български училища – БУЦ „Знание“, „Джон Атанасов“ и „Малко Българско Училище“. В продължение на няколко години разпределя по 100 хиляди долара за нуждите на училищата.

Васил Байрактаров е първият, най-щедър и постоянен дарител и приятел на училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, казват от там. И подчертават, че сам е предложил помощта си. Той е и главният спомоществувател  на тържество за десетгодишния юбилей, както и на отличеното  от медийния портал Еврочикаго като  „Събитие № 1“ за българските общности през 2011-та година  в Чикаго  – „Форум на българските училища“, чийто домакин беше училище „Джон Атанасов“. В резултат на този  Форум се създадоха неоспоримо по-добри условия за държавна подкрепа и развитие на българското училище в чужбина. След форума дейността на училищата зад граница беше легализирана със специално постановление, а държавата започна програма за тяхното финансиране.

В родното си село Црънча той построи спортен парк за над 1 млн. – върху 6 дка земи на неговата фамилия, както и на допълнително закупена от местнитежители. Васил е изградил също игрище за мини футбол, за тенис и волейбол, многофункционална сцена и голям детски парк. Има и чешма с 4 чучура. Дарявал е за училището, гробищния парк и други начинания в родното си село. Байрактаров е и сред най-щедрите дарители и в Чикаго – подпомага училища, фолклорни състави и културни събития, а от 14 г. финансира и тържественото отбелязване на 3 март в Чикаго. Тази година неговата компания MGL е генерален спонсор на Третия Парад на България по случай 24 май.

„Някои хора не забравят корените си, колкото и далече да отидат“, казват българите в Чикаго за Васил Байрактаров.

Байрактаров започва практически от нулата, след като заминал за САЩ преди повече от две десетилетия. Той живее в Чикаго от 23 години. Завършил е езикова гимназия, а след това учил в УНСС, но не успял да завърши, защото след IV курс в университета му се удала възможност за замине.

„Имах 1000 долара, но бях с още трима души, които нямаха и толкова, затова ги похарчихме заедно“, признава емигрантът, цитиран от „24 часа“.

В началото работел като шофьор на тир и постепенно започвал да купува свои камиони. Така придобил голям автопарк със стотици камиони. Освен бизнес в транспорта и логистиката Байрактаров развива успешно интересите си и в областта на недвижимите имоти.

Построил е, притежава и отдава под наем над 160 луксозни апартамента в Чикаго.

Вече е направил много и за родното си село, което е на границата между Смолянска и Благоевградска област, в най-източната част на областта Чеч, на 3 км от границата с Гърция. Допреди 30-ина години е било към община Сатовча.

По повод кръгла годишнина на ОУ “Никола Вапцаров” той е дарил крупна сума и професионална озвучителна уредба в помощ на учебния процес. Преди това финансира и създаването на туристически сайт, в който се разказва за историята и забележителностите, има богата галерия от снимки и видеа, както и актуални новини за Црънча. Изцяло с негови средства е направена масивна постройка край гробището, в която подготвят починалите, преди да напуснат земния си път.

Паркът се намира на около 400 метра в западния край на селото по посока скалното светилище Скалето. Общата му площ е върху 6 декара, които са земи на неговата фамилия и закупени местните площи. На изток покрай скалните забележителности на селото минава друг път, прокаран от емигранта, който води към старото шосе за благоевградското село Ваклиново.

От парка се разкрива живописна гледка към каньона на реката, планините в Северна Гърция и Югозападна България.

Паркът реално може да се ползва денонощно – поставени са 64 лампи. Дори учениците ще могат да провеждат част от игрите си в учебните програми тук. Училището в Црънча е защитено и в него учат 28 деца, но няма такава добра база, казва кметът Недко Хаджиев.

“Пари има много по света, но те отиват винаги в големите центрове. Така е и в България. В райони като родния ми Чеч не се инвестира. Здравеопазването е далече, на минимум час и половина път. Затова и средната продължителност на живот е ниска. Хората там са искрени и отрудени, исках да ги зарадвам”, казва Байрактаров.

За него пък говорят, че е направил за селото повече от държавата, пише „24 часа“. Новата придобивка бе открита на празника на доспатското село преди година, без присъствието на самия дарител, който е бил спрян от бизнес ангажименти.

На различни места в парка, който е заобиколен от брезови гори, има монтирани 32 пейки. Паркът е осветен и със самостоятелен санитарен възел.

---

Made in BG

Каква заплата в евро ще взимаме, ако сега получаваме 1000 лева

Какво ще се случи със заплатите ни и с цените в търговската мрежа? Това е основният въпрос, който българите си задават, когато стане въпрос за въвеждане на еврото у нас догодина.

От 27 държави в Европейския съюз, 20 са в еврозоната. Никоя страна обаче не е приемала общата валута с минимална заплата по-ниска от 500 евро, какъвто е случаят в България към момента. Според икономисти обаче няма риск заплатите на хората да бъдат намалени, защото те ще бъдат пресметнати според фиксирания сега курс на еврото.

В такъв случай, ако заплатата е 1000 лв, тя ще е равностойна на 512.82 евро.

Във фирмите у нас малко се говори за преизчисленията на заплатите и как ще бъдат променени те догодина.

„Не се обсъждат тези работи. Като му дойде времето и часът, тогава вече ще се разбере всичко за какво става въпрос“, коментира пред БНТ Здравко Кирилов.

Това води до много неясноти и въпроси.

„Как би била изравнена или както говорят „едно евро – един лев“, ама то всъщност не е така. То едно евро е два лева. Стандартът в България е твърде нисък за приемане на евро“, казва Николай Митов.

Икономистите обясняват – заплатите на служителите ще бъдат преизчислени по фиксирания във валутен борд курс на лева към еврото или 1.95 лева за 1 евро. Няма никакъв риск служителите да бъдат подведени и заплатите да паднат при превалутирането.

„Това не е възможно, защото те са резултат на облигационни взаимоотношения. Всеки, който е сключил трудов договор знае, че това е договор и той не може да бъде нарушен от едната страна. Няма повод за безпокойство“, поясни Доц. Елена Ставрова, икономист.

Но ако при заплатите всичко е фиксирано, то при преизчисляването на цените в търговските мрежи нещата не стоят точно така.

„В този случай бизнесът взима решения, бизнесът търси начини да ограничи рисковете и там закръгляването ще бъде направено негарантирано със закон. Разбира се, държавата би могла да се поучи от опита на тези, които вече го направиха, като Хърватия например, и да задължи за един не едномесечен, а едногодишен период бизнесът да поставя цените на продаваните стоки на рафтовете в двете изражения – левово и еврово“, каза доц. Елена Ставрова.

Димитър Бакалов дава пример с цените в пекарната му в Благоевград.

„Може да има малък проблем, но той ще е за нас. Защото де факто една баница, която при мен е 2,10 лева, аз трябва да я направя 1 евро и 1 евроцент, а този евроцент до два лева много трудно ще се връщат 99 евроцента. Може би там ще се получи разминаване, може би някъде ще има малко повече, но това са единични случаи“, каза той.

Правилата и контролът ще зависят от държавата.

---

Made in BG

Чудо! Мощен бизнесмен от Израел строи малък град край Варна

Бизнесмен от Израел влиза във Варненско и ще строи малко градче с еднофамилни къщи.

Комплекс от десетки еднофамилни жилищни сгради предстои да бъдат изградени в с. Бенковски, Община Аврен, Област Варна. Инвестиционното предложение е на компания на гражданин на Израел и е входирано в РИОСВ-Варна, видя Economic.bg.

Компанията, която иска да изгради комплекса, е регистрирана през 2010 г. във Варна. Едноличен собственик на капитала и управител на компанията е Шай Гениш от Израел, според Търговския регистър.

Уведомлението за инвестиционно предложение подлежи на обществено обсъждане в срок от 14 дни, считано от 9 април 2024 г., става ясно от информация на сайта на Регионалната инспекция по околна среда и водите – Варна.

Предстои да бъде направена и екологична оценка на инвестиционния проект.

Бъдещият комплекс ще бъде с размер 19000 кв. м, а селото, където ще бъде изграден комплекса, се намира на около 3 км от главния път Бургас – Варна.

Шай Гениш участва в управлението на още няколко фирми, занимаващи се с недвижими имоти. Той е бил съдружник във варненска компания, която е учредена през 2011 г. и се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти. През 2014 г. обаче Гениш е заличен като съдружник и управител и компанията се поема от Йосеф Бахар, който става едноличен собственик на дружеството.

Шай Гениш участва като съдружник с дял от 1200 лв. и в друга фирма която също се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти.

---

Made in BG

Български обущар, с пари от занаята си, купи 8 апаратамента в две държави

„Ако пак се родя, пак ще стана обущар. С честен труд, с този занаят успях да си купя общо осем жилища-в Кърджали, Момчилград и Истанбул“.

Историята на 73-годишния Сюлейман Сюлейман, споделена за 24rodopi.com. Най-възрастният действащ обущар в Източните Родопи.

Малкото му ателие се намира в центъра на Кърджали.

Роден в село Черна скала, занаятът е научил от майсторска бригада от Хасково. В нея били двама арменци, двама-трима турци и един българин.

После самият той станал бригадир в обувния цех в Момчилград. Ръководил 18 души.

„Общо във фабриката тогава работеха 200-300 човека. Но само нашата група правехме обувките, по 150 чифта на месец. Работихме на норма.

Получавах по 1200 лева на месец, останалите, според разряда и свършената работа, между 500 и 800 лева. Никога не съм обиждал и не съм се карал на работниците“, споделя пред екипа ни Сюлейман.

Обучил е и други. Майстори, които в момента работят в Момчилград, други в Измир, Бурса, Истанбул.

73-годишният мъж прави обувки от 30 вида кожи. Както и „специални“, както ги нарича, за известни музиканти, един от които Иво Папазов-Ибряма.

Още пази дипломата си за обущар, придобита в Димитровград. И ако се роди още веднъж, отново ще прави обувки…

Големият майстор от малкото ателие.

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com