Със сълзи на очите, американецът Елиът се срещна за първи път с българската си майка след 32 г.

Елиът Хауърт от Порт Оркард, щата Вашингтон, прелетя цяла Америка и Атлантическия океан, за да се срещне на живо с българската си майка след 32 г.!

Уморен от близо 20-часовия полет, младият  мъж не успява да сдържи сълзите си. Дълго ридае и не пуска от прегръдките си Тодорка – жената, която го е родила в далечната 1993 г.

“Всичко е сюрреалистично. Мечтая за този миг от години

Сега мечтата ми се сбъдва!”, казва Елиът минути след като каца на летище София. Той и майка му дълго стоят, вкопчени един в друг. Когато се окопитва, младият мъж вижда, че за топлото му посрещане са дошли и сестра му Пембе, и брат му Юлиян. Предстоят 2 седмици, които Елиът е чакал с нетърпение 13 г., за да види къде е роден и да се запознае с голямото си българско  семейство, което досега е виждал само през компютъра.

“Не мога да повярвам, че най-после ще го видя на живо. Не знам как ще издържа”, казва разплакана Тодорка преди щастливия ден. Но минути след като първородният ѝ син е слязъл от самолета, хуква към него, щом го зърва.

Емоционалната среща, на която бяха свидетели десетки посрещачи на летище София, стана възможна, след като в далечната 2012 г. “24 часа” успя да открие жената, родила момчето, преди то да бъде  осиновено в САЩ. Двамата бяха в контакт 13 г., но сега за първи път успяват да се видят на живо. “Не бях готов до март 2025 г. Размишлявах дълбоко и знаех в сърцето си, че тази година е време най-накрая да се съберем отново”, казва младият мъж.

Елиът е роден в Чирпан на 26 януари 1993 г. Тодорка му дава името Божидар, защото го чувства като дар от Бога. За нея и до днес остава загадка кой, кога и защо сменя името му на Стоян, което американските му осиновители променят за трети път – този път – Елиът.

Божидар-Стоян-Елиът бил плод на връзката на Тодорка с женен мъж, баща на 2 деца, от Чирпан. Той я оставил бременна в 3-ия месец. Тя не иска да чуе за него, нито да го покаже на сина си. Не знае къде е, но признава, че момчето ѝ прилича на малкия син на биологичния си баща. Отначало Елиът искал да разбере кой е баща му, но вече е категоричен: “Това е затворена страница за мен.”

Тодорка дава детето за отглеждане, когато е на 10 дни. “Много ми беше мъчно. Бях 19-годишна.

Не исках да го давам, но бяхме бедни,

живеехме в къщата на чичо ми и нямаше къде да го гледам. Казаха ми, че могат да се грижат за него 1 г., а като стъпя на краката си, да си го взема отново”, разказва жената.

След като дала детето, продължила да се интересува за него. Ходила няколко пъти до дома и искала да го види. “Започнаха да ме въртят и да ми отказват. Всеки път ми обясняваха нещо различно – сега не може, после – преместен е в друг дом.” Жената била толкова объркана, че не знаела към кого да се обърне. “Постепенно се примирих и си казах: “Ако той иска, ще ме потърси и ще намери начин да ме открие”, плаче жената.

Няколко пъти ходила на врачки, които ѝ предрекли, че един ден момчето ще се появи. “И на кафе ми гледаха и същото казаха: момчето ти не е в България, но ще ти се обади”, разказа Тодорка.

Седмица преди да чуе новината, непрекъснато сънувала един и същи сън. “Присъни ми се, че в двора ми влиза мъж – eдин такъв висок, с бяла риза. Уж непознат, пък го познавам. Той ми вика: “Ти много плачеш, но всичко ще се оправи. Нали помниш момчето, което роди на 26 януари 1993 г., то само ще те намери.” Така и става – няколко дни по-късно в двора ѝ се появява кореспондентът на “24 часа” в Стара Загора Ваньо Стоилов и ѝ казва, че някой я търси. “Пита ме дали се сещам кой е. Веднага му отговорих: “Да не е момчето, което родих преди години?”. После се разридава и няма търпение да чуе подробности.

А историята е дълга. През март 1997 г., когато току-що е навършил 4 г., Стоян е  осиновен от двойка в щата Ню Йорк. Дават му името Елиът. Но надеждата му да отрасне в семейна среда като много свои връстници не се сбъдва. 9 месеца по-късно осиновителите му искат да го върнат.

Късметът му се усмихва за втори път,

когато американка от щата Вашингтон, научава за нелеката му участ. “Бях на среща за осиновявания в Силвърдейл, когато чух за 4-годишно момченце, чието  осиновяване е било развалено. Семейството искаше да го прати обратно в сиропиталището. Не можех да оставя това да се случи”, казва Джуди.

Скоро след като разбрала за тъжната съдба на Елиът, тя поискала да види и момчето и да го вземе в техния дом. Първата им среща станала в хотелско лоби в Сиатъл. Жената го харесва и на следващата година решава да го осинови. “Новата ми майка смята, че нито едно дете, взето от сиропиталище, не трябва да бъде връщано отново там”, казва Елиът.

Във второто си американско  семейство българчето е най-малкото дете от общо 4 сестри и 3-ма братя. Джуди и вторият ѝ съпруг Робърт имали деца от първите си бракове. Опитали да имат общо, но не се получило. Така стигнали до агенция за осиновяване, чрез която преди Елиът открили 2 сестрички от България. 9-годишното момиченце кръстили Лейни, а 6-годишното – Моли.

“Всичките си осиновени деца първо видяхме на снимки и видеоклипове. Чак в деня на взимането, ги видяхме на живо. Лейни плачеше и бе изплашена до смърт. Моли бе щастлива, смееше се и махаше за довиждане на всички”, разказва Джуди. “Третата ми майка – Джуди, е страхотна, благородна и всеотдайна. Тя бе търпелива да ме отгледа като свое 7-о дете. За съжаление, вторият ми осиновител почина през 2003 г.”, разказва Елиът.

Той не помни кога започва да мечтае да намери рождените си родители

Първите целенасочени стъпки прави през 2012 г., когато навършва 19 г. Информацията му е оскъдна. “Единственото, което имам, е акт за раждане на български. Не мога обаче да го прочета и не знам как да го използвам. Знам само, че съм роден в България”, каза 19-годишният младеж, когато се свърза с “24 часа” преди години. Надява се някой да му помогне и така попада на популярната рубрика на вестника, която събира разделени семейства от 2002 г. досега.

“Имам 3 майки на 2 континента. Първата, от България, която ме е родила, не познавам. С втората от щата Ню Йорк не поддържам контакт. Третата, от щата Вашингтон, ми подаде ръка, когато бях на 5 г.”, обясни тогава Елиът и допълни: “Животът ми е непълен, без да знам коя е майка ми в България и защо ме е оставила.”

Ден след като научава, че сме открили рождената му майка, добавя към профила си в скайп и българското си име “Стойен Тадров Георгиева”. Когато за първи път вижда нейна снимка, сълзи пълнят очите му. “Не мога да повярвам, че успяхте да я откриете. Кажете ѝ, че съм добре, че съм много щастлив, че я намерих и ѝ пращам цялата си любов!

Не ѝ се сърдя, че ме е оставила”,

казва тогава момчето. Двамата нямаха търпение да се видят за първи път по скайп. После почнаха да се чуват и виждат често. Когато контактът се губеше, ту майката, ту синът звънеше с молба да проверим всичко ли е наред и да помогнем връзката да се възстанови. Когато имаше проблеми с компютъра, Тодорка разчиташе на близки и познати, за да види момчето си.

Елиът не говори български, тя поназнайва малко английски, но успяваха да се разберат чрез програма за електронен превод. Често говорят сълзите от нейна страна и щастливият глас от негова. “Сближихме се невероятно през годините. В един момент наистина имах нужда да дойда да я видя”, казва Елиът.

Първият човек, на когото се обажда с радостната новина, че е открил жената, която го е родила, е американската му майка Джуди. “Тя бе много щастлива за мен. Това още повече укрепи връзката ни”, разказва мъжът.

“Благодаря ви, че му помогнахте да намери рождената си майка. Да я издири и да научи, че го е оставила, защото е мислила за бъдещето му, го успокои. Фактът, че тя е щастлива и сълзи пълнят очите ѝ при вестта за него, преодоля една празнота в сърцето му”, казва Джуди.

Тя споделя, че Елиът изстрадал много след първото осиновяване. “След като било неуспешно, той се почувствал изоставен. Всички изживяхме трудни години, но благодарение на Бог всичко се нареди. Елиът положи много усилия, за да стане прекрасният човек, който е сега”, казва третата му майка.

Младият  мъж не крие, че дълго време имал проблеми с адаптацията в новото си семейство. Постепенно обаче започва да се разбира добре с всички. След като завършва гимназия в Порт Оркард, се записва в колеж. Отначало мечтае да отвори собствена пекарна. Съдбата обаче отрежда друго. “Планът с пекарната се провали. В крайна сметка се насочих към кариера в областта на технологиите. Сега уча отново – софтуерно инженерство”, обяснява Елиът.

До март тази година – повече от 25 г., той не поддържа контакт с първите си осиновители. Те сключили споразумение с новото му  семейство за т. нар. затворено осиновяване. Нямал право да им пише и да им се обажда, за да не наруши договора. А и не искал. Едва преди няколко месеца решава да им позвъни. “Свързах се с тях, за да затворя тази страница”, казва мъжът. Те не споменават подробности как се е стигнало до разрива, но изразяват съжаление, че осиновяването се е провалило. “Дори ми казаха, че са си взели 2 седмици и отишли в хижа на Лейк Плесид, за да преодолеят неуспешния опит”, разказва Елиът. Краткият им контакт приключва през юни.

Майка му Тодорка правила не един опит да разбере каква е съдбата на сина ѝ,

но без успех. Казали ѝ, че е много скъпо, а тя нямала тези пари. “Когато ни изписаха от родилния дом на 10-ия ден, от мен течеше мляко. Не исках да се връщам повече в къщата на чичо ми. Опитах нелегално да замина за Германия. Платихме с други чирпанлии по 300 марки на каналджии в Чехия, които ни прекараха през границата. 10 км вървяхме пеш в студа, после полицията ни арестува в първия германски град. Удариха ми черен печат в паспорта, забраниха ми да стъпвам в Германия през следващите 5 г. и ме върнаха в България. Не се прибрах у дома, живеех при приятелки”, спомня си жената.

Сега голямата българска фамилия чакаше с нетърпение госта от Америка. Наскоро от Англия, където работи във фирма за почистване, си дошла 29-годишната дъщеря на Тодорка – Пембе. Специално за случая идва и по-малкият ѝ син Юлиан – заварчик в Германия. За голямото семейно събиране идват от Дания, Нидерландия и Германия и някои от 8-те първи братовчеда на Елиът – синове на трите ѝ сестри Лиляна, Галя и Красимира. Сред най-нетърпеливите е бабата на Елиът – Пембе. “Наравихме ремонт, стегнахме стая за него. Той искаше на хотел, но няма да го пусна”, казва майката.

Всички около нея знаят, че има син в Америка. Чувала е подмятания от хора, че “американецът” сигурно праща долари на семейството си. “Не чакам нищо от него, дори напротив. Казала съм и на децата си, че няма да му позволим да плаща нищо, докато е в България”, казва Тодорка. На път за Чирпан се обажда на роднините да включат барбекюто за голямото посрещане на скъпия гост, когото чакат от години. Преди време Елиът имаше планове да започне да учи български. “

Учих малко и спрях. Биологичната ми майка говори турски, затова и аз се захванах. Знам вече някои думи. Ще ползваме и приложение за превод”, казва младият мъж. На лявата си ръка Тодорка е татуирала думата love – “любов”. “Не знам дали има истинска любов, но Бог съществува. Господ чува молитвите ми. Каквото съм го помолила, все е ставало. Чу и молитвите ми да се събера с първородния си син”, казва жената.

24 часа