Давид Александров: Десет евро се усещат като десет лева

Българите усещат сериозен финансов натиск месеци след официалното приемане на единната европейска валута, въпреки отчетената от държавата инфлация от едва 6-7%.

Това заявява гражданинът Давид Александров в своя публикация в социалните мрежи, провокирана от драстичното разминаване между официалната статистика и реалните цени на основните продукти в магазините.

По думите му, психологическата граница е премината и потребителите вече възприемат банкнотата от 10 евро като еквивалент на 10 лева заради изкуственото завишаване на стойностите на масовите стоки от страна на търговците.

Разминаване между статистика и реалност

„Не знам как е при вас, но аз тези 10 евро не ги усещам като 20 лева, а като 10 лева“, пише русенецът.

Той подчертава, че официалните уверения за безпроблемен преход към новата валута се разминават драстично с реалността. Ситуацията принуждава семействата да ограничават разходите си до минимум, да пазаруват приоритетно на промоции и да отлагат планирани ремонти и плащания.

Авторът призовава експертите да обяснят инфлацията не чрез проценти, а чрез цените на най-базовите продукти като хляб, сирене, яйца и олио, където поскъпването е най-осезаемо за всяко домакинство.

Страх от края на двойното етикетиране

Според автора на публикацията, настоящото двойно обозначаване на цените (в евро и левове) действа като своеобразна психологическа спирачка. Той изразява сериозно опасение какво ще се случи, когато този предпазен механизъм отпадне окончателно.

„Контролът е слаб, държавата изглежда отсъстваща. Когато двойното етикетиране отпадне, има сериозен риск цените да се повишат допълнително“, категоричен е Александров. Той предупреждава, че ако пазарът започне механично да приравнява старите цени в левове към същите цифри в евро при запазени нива на доходите, страната ще изпадне в още по-дълбока финансова криза.

Призив за обществена солидарност

Въпреки острата констатация, позицията не е насочена директно срещу малкия и среден бизнес, върху чиито плещи се крепи икономиката. Авторът призовава предприемачите към разум и баланс, вместо към търсене на максимални печалби в условията на преход.

„Може би вече е късно да върнем лева, особено в настоящата европейска обстановка. Но не е късно да се опитаме да се съхраним като общество“, заключава Александров, апелирайки за солидарност към най-уязвимите групи, които вече изпитват непреодолими трудности с покриването на ежедневните си нужди.