Нана Гладуиш в плашеща изповед: Стопих се до 45 кг, щях да загубя живота си

Водещата Нана Гладуиш е завършила музикалното училище в родния си град Варна. Първата й работа е в радио „Варна“. Дебюта си на малкия екран прави в телевизия ММ. Става известна с предаванията „Сблъсък“ по Би Ти Ви.

Години по-късно се утвърждава като водеща на „Станция Нова“ и „Съдебен спор“ по Нова телевизия. През 2005 г. се запознава със седемнадесет години по-възрастния от нея Джонатан Гладуиш, с когото се радват на сина си Джейсън.

През 2012 година Нана публично призна за битката си с рака на гърдата. Тогава основа фондацията си „Една от 8“, която помага на жени с онкологични заболявания. Пет години по-късно отново беше диагностицирана с болестта, а сега е в ремисия. Нана изкара и ковид в началото на годината и пред „Галерия“ говори за борбата си с вируса.

– Нана, успяхте ли да се опазите от ковид, или изкарахте вируса?

– Не се опазих, изкарах го в началото на тази година, без да изпия нито едно хапче. Свързах се с двама лекари, на които имам доверие, обясних как се чувствам и те прецениха, че не се налага да вземам антибиотик, защото нямам риск от развитие на бактериална инфекция. Да, имаше дни, в които ми беше тежко, но седях и търпях.

Много ме боляха костите, но нямах пневмония и температура, аз и рядко вдигам. Загубих обоняние за кратко, докато сестра ми, която изкара ковид малко преди мен, още няма особено адекватен вкус. Живяла съм четири-пет месеца, без да приемам храна при втората ми онкологична диагноза, само ближех плодове, имах горчив вкус в устата.

Така че съм минала през много по-страшни неща. Не казвам, че ковидът беше песен, защото имах няколко тежки дни, в които имах чувството, че всеки момент ще падна и ще умра. Но подходих с разум. Може би малко прекалих с това непиене на лекарства, дори и витамини не вземах. Приемах по четири литра вода и от 47 килограма паднах на 45.

– Защо все пак решихте да се ваксинирате, след като сте прекарали болестта?

– Имам антитела, но не достатъчно. А като видях, че дори детето ми има повече антитела от мен, реших да се имунизирам. Сега си сложих първата игла на „Пфайзер“.

След това единствено ме болеше ръката, не можех да я мръдна, но това са бели кахъри. Досега винаги съм се доверявала на медицината, затова и предприех тази стъпка. Иначе хората много съдят. Ако кажеш, че си се имунизирал, ти казват колко си проста. Ако споделиш, че няма да го направиш, пак са недоволни. Няма угодия. Но всеки има право на мнение, няма нужда от обиди.

– На 29 май преди четири години за втори път чухте диагнозата рак, сега здрава ли сте?

– Надявам се да съм добре. Сега ми предстоят отново изследвания, защото съм високорисков пациент и се налага на всеки шест месеца да се проследявам. Последно се изследвах през октомври-ноември миналата година и всичко беше нормално. Това е втората ми диагноза в рамките на десет години, което много мачка психиката.

Винаги го има притеснението, колкото и да си се успокоил и да се чувстваш добре. Когато имам насрочен преглед или кръвни изследвания, треперя. На мен като цяло не ми е много спокойна душата, защото точно когато си мислех, че ракът е зад гърба ми, чух за втори път диагнозата.

– Сега пиете ли лекарства за онкологичното заболяване?

– На поддържаща хормонална терапия съм, която продължава. Тя се прави десет години, а понякога и до края на живота. Лечението ми преминава в Израел, но пандемията много промени ситуацията, така че сега ще се изследвам у нас.

– Живеете ли с мисълта, че днешният ден може да ви е последен?

– Не. Вече съм живяла с идеята, че може би краят е близо, и е доста кошмарно. Усещането, че днешният ден е последен и трябва да го живея като за последно, не го пожелавам на никого, защото не е полезно за психиката и за здравия разум на човека. Това е като последното ястие, преди да отведеш осъдения на смърт. Вече се будя с мисълта, че човек трябва да запази вярата си, че има надежда да продължи, защото животът е изключително ценен.

– Синът ви сега как приема диагнозата ви?

– Първия път, когато ме диагностицираха, беше на две години и седем месеца. Нищо не разбираше, но усещаше, че нещо се случва, което е стресиращо. Втория път вече беше на осем години и това напълно промени картината. При всички положения ще има някакви последствия за него. Джейсън вече е голям, но знае много повече за рака, дори се плаши от него.

Във фондацията ни „Една от осем“ нашата психоложка работи с деца и ние говорим, че дори когато те привидно са добре, болестите на родителите им се отразяват.

Вътре в себе си живеят със страх, така че е много важно родителите да са наясно и да доведат детето на консултация. Джейсън също разви подобен страх и желание непрекъснато да е до нас. Децата на онкоболни родители започват да изпитват притеснения за тях, а това не е нормално.

– Сестра ви също е с рак, премина ли през спешната операция миналата година?
– Преживяхме голям страх и ужас, беше на косъм, защото никъде не можехме да пътуваме за операция или консултация заради пандемията. Но нейните лекари от болница „Свети Иван Рилски“ много ни помогнаха, спасиха й живота и овладяха ситуацията. Те бяха категорични, че онова образувание, което има, не бива да се оперира тогава. След това й дадоха ясен план за действие и излязохме от страшната ситуация.

– Предаването ви „Съдебен спор“ ще продължи ли и през новия есенен сезон по „Нова“?
– Да, но вероятно ще направим някои промени. Радвам се, че зрителите го харесват, въпреки че сме вече десет години на екран.