Свържете се с нас

България

Проф. Александър Джеров: Стига вече избори, една тояга им трябва на депутатите

България се сдоби с най-слабия си парламент от началото на демократичните промени у нас. Падението, до което стигнаха депутатите още в първия си работен ден с неумението да постигнат съгласие да си изберат председател, е прецедент в най-новата ни история. Тежкото противопоставяне и ниската политическа култура се увеличават от ден на ден. Не се вижда изход от ситуацията. Депутатите спорят за какво ли не, само не се занимават с това, заради което са избрани – с проблемите на държавата и на нейния народ.

Вестник „Ретро“ потърси за коментар на политическата ситуация именития юрист и парламентарист проф. Александър Джеров. Той е един от най-знаковите политици от началото на прехода у нас. Председател е на законодателната комисия и член на комисията по изработването на Конституцията във Великото НС. Оглавява законодателната комисия и в 36-ото народно събрание. Заместник-председател е на 38-ото НС.

Някога допускали ли сте, проф. Джеров, че ще доживее България да има такъв парламент?
Никога. Аз имам доста висока възраст, много народни събрания са минавали пред очите ми. В пет от тях съм бил участник. Гостувал съм в парламентите в Германия, Франция и Швейцария. И съм виждал как работят там хората. Навсякъде има и кавги. Но, ей богу, такова нещо като в сегашния ни парламент и насън дори не съм виждал. Това безкултурие, тези просташки скандали, грозни картини… Трагедия за България. Какво биха си казали чужденците, като видят нашите депутати? Народът ни не е такъв като тези хора в парламента. По-културен е, по-образован.

Защо се стигна до тази парламентарна ситуация?
Обърка се положението. ПП сбъркаха цялата държава. Вижте цените, отношенията между политиците, между партиите. Дойдоха с обещания да чегъртат, да мразят. В политиката любов и омраза няма. Сегашните депутати нямат разбиране, че представляват българския народ. И не може да се мразят. Те са в парламента, за да работят. Пропускат един текст в Конституцията, че народните представители представляват народа. Или не го знаят. Има едно сбъркано разбиране за това какво представлява народният представител. Това, което се случва у нас, е безобразие. Не пускат някого да влезе в комисия, защото друг го мрази, на трети не е симпатичен. Що за простотия! Та тези хора не са представители на една група или на някоя кръчма. Но, за жалост, се държат така.

Май не е имало толкова силно противопоставяне между партиите в НС като сега?!
Не. Поведението на депутатите показва, че не са за парламента. За другаде може и да са. Пак казвам, в парламента се влиза, за да се върши работа.

Има ли шанс да разберат защо са пратени в парламента?
Не знам. При тези махленски разправии и отсъствие на разбиране за високата мисия, която имат… Направо не вярвам да стане нещо добро. Както вече споменах, с така наречените носители на промяната, която си беше чиста подмяна, започна всичко. Тогава бе насадена омразата. А тя ни пречи да вървим напред. Може ли да отричаш една голяма група от хора, гласували за дадена партия? И да наричаш политиците от нея „Господин Никой“. Това поведение връща към комунистическото минало. Аз съм живял в него доста време. В него имаше отречени хора. Абсурд. Никой на земята няма право да казва, че само и единствено той е носител на истината.

Какво ни е нужно сега – да се върнем към кръглата маса ли?
Сега е по-лошо от времето на кръглата маса. Тогава имаше съзнание, че основната тема е България. При тези, сегашните, няма съзнание, че са народни представители.

При нови избори пак същите ще влязат в парламента…
Стига вече избори. Нищо няма да решат. Една тояга им трябва на депутатите, докато не им узрее в мозъка, че имат висша функция като представители на България и на нейния народ.

Как непосредствено след демократичните промени през 1989 г. се намериха интелигентни политици. Ето вие сте един от тях. А с годините нивото пада все повече, за да стигнем до сегашната ситуация. Защо?
Великото народно събрание и следващите три – в тях ние съзнавахме, че служим на България. И това не са високопарни приказки. Истина е. Имаше партии с различни виждания. Сядахме и спорехме, но не в името на глупостта. Тогава имаше депутати със солидно съдържание в мозъчната кутия. Не знам защо нивото пада. Наистина. Но ми е много болно, страхувам се. Тези сегашните просто не са за народни представители.

В цялата тази каша ще имаме ли шанс да бъде съставено редовно правителство?
Трябва да имаме. Държава, която толкова месеци, че и години даже, няма нормално правителство, е пред катастрофа. Но тези хора, като ги слушам какво и как говорят, няма да съставят кабинет, докато не осъзнаят, че имат висша функция.

Може ли държавата да се управлява още дълго време от служебни правителства?
Не. И не бива. Но, докато най-горе има разделение, не може да имаме нормално правителство.

Все повече се говори за президентска република. Вие като юрист как се отнасяте към тази идея?
Точно сега би могло да се види колко вредна е президентската република. Има в света президентски републики. Но ние сме в България. У нас тя не може да вирее и да бъде демократична. Те, партиите, сега не могат да се разберат. Ами, ако седне един човек, който да не можеш да свалиш, какво ще бъде? Просто ще стане страшно.

Машинното гласуване е една от разделителните линии между партиите. Вие на какво мнение сте за него?
Против него съм. И не от лични съображения. А от въпрос за честността на избора. Години наред говорим за купуването на гласове. Какви ли не начини бяха измисляни. Но нагласянето на машинния вот е по-страшно от търговията с гласове. Ако машинното гласуване беше добро, щеше да го има и в други европейски държави. Но го няма. Те да не би да са по-глупави от нас? Трябва да го премахнем.

Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.

---

България

Инфарктни кадри! Хотелски служители се опитват да избягат от потопа – в неизвестност са

В неизвестност са двама  служители на хотелски комплекс в Свети Влас. Това съобщи пред „Флагман“ източник, пряко ангажиран с издирването на хора от вилните постройки и къщи между Св. Влас и Елените.

Последно те са били видени да опитват да изплуват през прозорец от първия етаж на една от сградите. Те са се опитали да излязат от работно помещение.

Работниците в този хотелски комплекс са съобщили, че нямат никаква връзка със своите колеги.

Хотелският комплекс е разположен на хълма, по който се стече най-голямото количество вода.

Така изглежда морето в момента, заснето от първа линия пред комплекса „Привилидж Форт Нокс”. Изключено е да се навлезе във вълните.

Междувременно е намерено тялото на загиналия мъж в „Елените“. Предполага се, че той е поляк.

По неофициална информация на кмета на Св. Влас Иван Николов, дадена по-рано на брифинг, кола с двама възрастни е била завлечена към морето. Те се издирват.

В сградата на кметството са подслонени няколко човека. „В „Елените” положението е бедствено – над 1 м воден стълб, обърнати коли”, добави той.

---

България

Потоп и в Царево, затвориха пътя Бургас-Созопол-Затварят отсечки по градовете, има жертви

Обявено е бедствено положение в община Царево заради рекордни количества дъжд, които са надвишили месечната и годишната норма. Към момента има данни за пострадали лица и жертви.

Има разрушена инфраструктура. Има няколко отсечки, които сме блокирали, за да няма движение по тях и да няма инциденти. Това заяви кметът на Царево Марин Киров в ефира на БНТ.

„Цяла нощ екипите са на терен. Работи се, за да предотвратим човешки жертви“, обясни Киров.

„Ниските точки на град Царево и входните артерии са най-критични“, каза кметът.

„В светлата част на деня ще се направят огледи. Ситуацията бе от 3 часа през нощта. Говорим за евакуирани 3 семейства“, коментира градоначалникът.

„В цялата област ситуацията е усложнена и пътят към Бургас от Созопол е затворен, както и вътрешният път, който води към Арапя и Лозенец. Всички точки, в които се вливат реки от Странджа са с усложнена ситуация“, добави той.

„Към момента в града не спира да вали, но е с пориви на вятъра, очакваме всеки момент да се задейства системата BG Alert. Тепърва тази система ще бъде включена“, обясни той.

Затвориха пътя от Бургас до Созопол, задействаха BG ALERT

Задействаха BG ALERT заради интензивни валежи и затваряне на пътя от Бургас до Созопол. Областният управител на Бургас задейства системата и затвори главен път II-99 от гр. Бургас кв. Крайморие до гр. Созопол до оттичане на водите.

Обявен е и обходен маршрут през с. Маринка. Следвайте указанията на властите на терен, пише още в съобщението.

---

България

Владимир Николов на 48: Алекс и Мони вече ме надминаха във волейбола! Мая, те, Филип и Дария са моят връх в живота

Достоен подарък за 50 ще е вече да сме се класирали на олимпийски игри

Да намираме поводи за гордост в малките неща, не е необходимо да чакаме да станем втори в света

Един от най-любимите и успешни волейболисти на България – Владимир Николов, днес навършва 48 г. Бившият капитан на националния отбор и настоящ президент на волейболния “Левски” посрещна празника с емоции на световно ниво покрай големия успех на новите герои на българския волейбол, сред които са и синовете му Александър и Симеон. За празниците – личния и на цял един народ, Владо Николов говори в специално интервю за “24 часа”.

– Господин Николов, тази година май подаръците за рождения ви ден подраниха. Ако погледнем към емоциите и гордостта, които подариха вашите синове и останалите синове на безмерно щастливи родители и на България друг път случвало ли ви се е да получите толкова грандиозна изненада в навечерието на личния си празник?

– В интерес на истината – не. Никога. И това, което се случи, е прекрасно. Без да са очаквали преди началото на световното първенство, че ще играят на финал, го постигнаха. Като волейболен деятел, като човек, който през много по-голямата част от живота си се е занимавал с волейбол, бих казал, че самият резултат е невероятен подарък за мен. А фактът, че и двамата младежи – Алекс и Мони, са в отбора, прави наградата още по-голяма. Но това не е подарък само за мен, това не е подарък само за гордите родители на другите момчета, това е подарък за цяла България. Огромен подарък за всички хора, които обичат спорта. Виждате ситуацията и света, в който живеем. А тези момчета го докараха до мач за титлата с държава като Италия, която беше актуален световен шампион. Това е подарък за мен не само като родител, а и като българин. Това е подарък за страната ни – огромна радост за всички фенове, а и за всички хора, които се чувстват съпричастни с процесите.

– В навечерието на 48-ия ви рожден ден говорихте как ще сте най-горд, ако децата надминат баща си. И докато общата възраст на Алекс (21) и Мони (18) все още е 39 години, надминаването май се случва пред очите на всички. Най-горд ли сте вече?

– Ами то надминаването вече се случи – в цялата си кариера, която беше сравнително успешна, аз никога не съм бил сребърен медалист от световно първенство. Да, случи се. А пътят тепърва е пред тях.

– Какво изживяхте от първо лице от трибуните във Филипините?

– Много готино беше, а смея да твърдя, че съм преживявал много емоции. Тези бяха много различни. Да видиш заслужена осъщественост, дори по-рано, отколкото си я очаквал. Неведнъж сме си говорили, че когато това поколение порасне, ще дойдат и резултатите на мъжко ниво, защото тези момчета са с манталитет на победители, те не са бити кучета. И в книгата си “Високо” съм го написал преди година и нещо. Без да съм пророк – просто съм човек, който работи за тези неща. Аз съм един от многото, разбира се, не съм сам. Но конкретно с Давид Давидов и Атанас Гаров в “Левски”, с Любо Ганев и целия екип във федерацията – много хора дават своя принос да се случи този резултат. А кога ще се случи… Може би стана малко по-рано, но това може само да ме радва. Ако някой ме пита дали преди първия мач съм очаквал да станем втори на световно първенство – не. Но с приятели си говорихме след победата над Словения, че започваме да мечтаем. А когато Бразилия отпадна, мечтите си станаха съвсем реалистични. Даже ни беше страх да говорим, за да не развалим готова работа. Горе-долу така се развиха нещата. След като отпадна Бразилия, вече виждахме възможността за финал. Защото до този финал нямаше отбор, който да е по-добър от нас. Към днешна дата отборите, които са по-добри от нас, са Италия, Полша, Франция, Бразилия и Япония. И в нашия поток беше само Бразилия. Другите четири по-добри от нас отбора ги нямаше. А в нашия поток, като отпадна Бразилия, оставаха отбори, които „ги можем“.

Владимир, Мая, Александър, Симеон, Филип и Дария – така изглежда щастието в голямото семейство Николови. Най-големият успех в живота на иначе доста успешния Владо. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

– И когато всичко това стана реалност – по-яко посрещане на рожден ден имали ли ли сте?

– С една дума – не.

– Кой е най-големият личен успех в живота ви?

– Мая, Алекс, Мони, Филип и Дария. Категорично. Без колебания. Семейството ми.

Владо Николов се поздравява с Джанлоренцо Бленджини след класирането на финала на световното първенство във Филипините. СНИМКА: СТАРТФОТО
Владо Николов се поздравява с Джанлоренцо Бленджини след класирането на финала на световното първенство във Филипините. СНИМКА: СТАРТФОТО

– Какво е различното във вашето семейство? В момента всеки иска да е на ваше място, но да стигнеш дотук, не е много лесна работа…

– Аз не се чувствам по-различен. Не знам отговора. Може би оказва влияние това, че си избирам кръга хора, с които да общувам. Повечето хора около мен имат здрави семейства. Не мога да кажа всички, разбира се. Но горе-долу си избираме да общуваме с хора, с които споделяме еднакви ценности. Щастлив съм, че мога да съм в среда с хора като Давид и Атанас, с които работим и мечтаем заедно в “Левски”. Те имат хубави, здрави семейства с по три деца. Кръстникът Ицо, както и Благой имат здрави семейства с много деца. Наистина аз не се чувствам толкова специален. Но смятам, че средата е специално място, и съм щастлив да мога да избирам моята. И съм благодарен на живота за нея. Естествено, семейството е като всяка работа – трябва да се поддържа.

Трябва да се полагат усилия, трябва да се правят компромиси. Но оттам нататък… Това, че Алекс и Мони играят волейбол, при това успешно – дай боже всекиму. Талант, много работа… Тук няма кой знае каква тайна.

– А Филип и Дария? Има ли място за още волейболисти в семейството?

– Те тренират, но ще видим. Филип засега без особена демонстрация на заложби. Дария още е малка, иначе има повече волейбол в нея. Тя е само на 8 години. Нека стане поне на 11-12, за да видим накъде ще тръгне.

Семейна снимка на игрището след успех на малките Алекс и Мони, тръгнали от школата на "Левски" към най-големите в световния волейбол. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Семейна снимка на игрището след успех на малките Алекс и Мони, тръгнали от школата на „Левски“ към най-големите в световния волейбол. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

– Извън семейството, ако ви върнем назад в годините, кой е най-големият ви успех?

– Нищо не е над семейството, то винаги ще е най-големият ми успех. Ако се концентрирам във волейбола, на клубно ниво най-големият ми успех е спечелването на Шампионската лига заедно с титлите във Франция и Италия. Ако трябва да кажа за националния отбор, мача, който никога няма да забравя, е този, с който се класирахме на олимпийските игри в Пекин – срещу Русия. Едвам-едвам ги бихме 3:2, станахме трети за Световната купа, но пък това трето място ни класира на игрите в Пекин. Другото, което няма да забравя никога – европейското първенство у дома беше сбъдната мечта, въпреки че вече бях тръгнал по нанадолнището към логичния завършек на кариерата си. Но това европейско първенство в София също е сред незабравимите ми спомени с националния отбор.

– Ако погледнем с две години напред, когато ще празнувате 50-годишен юбилей, какво си пожелавате? Може ли най-големият ви подарък пак да е през призмата на грандиозен успех на Алекс, Мони и другите страхотни волейболни деца на България – да са се класирали за олимпийските игри в Лос Анджелис?

– Това мисля, че е повече от достойно пожелание – на 50-ия ми рожден ден вече да са се класирали. Това означава, или, че ще станат европейски шампиони, или ще са в тройката на следващото световно. Пожелавам си го. А и на цяла България.

– Не успяхте да сте лично на площад “Александър Невски” за шампионския парад, в който България показа любовта и гордостта към волейболните ни герои. Къде бяхте, какво усетихте от него?

– Не успяхме да се приберем навреме за парада, тъй като купихме билетите за Филипините и обратно в последния момент. И когато това уникално събитие се случваше, бяхме в Италия. Но преди малко успяхме да се видим с Алекс и Мони. И ми казаха, че е било ултра-, мега-, суперяко. И са още по-мотивирани догодина да играят още по-силно заради хората, които са били на площада заради тях и всички момчета.

– Това, което видяхме покрай успеха на момчетата – по площади и зали в цялата страна, а и кулминацията пред “Св. Александър Невски” в София, сякаш е България, каквато мечтаем да бъде – обединена, позитивна. Какво ще пожелаете вие на България?

– Пожелавам на нашите сънародници да имаме повече поводи да се чувстваме така. Но за да се чувстваме така, не е необходимо да ставаме втори на световно първенство. Можем да намираме поводи за гордост и в малките неща. И да се борим да ги създаваме и да им се радваме. Всеки според възможностите си. Ето, сега минах по една прекрасна асфалтирана улица. Едно прекрасно училище. Една много хубава спортна зала, която е пълна с деца. Това също са поводи за гордост. Нека създаваме такива и да се гордеем всеки ден. Не е необходимо да чакаме да станем втори в света и само в тези два-три дни да се чувстваме горди. Щастието е около нас и може да го намираме на различни неща.

24 часа

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com