Свържете се с нас

Made in BG

Инжекциите превърнаха Галена в развалина

Макар и едва 38-годишна, фолк певачката Галена, е пълна развалина. В последно време смядовката все по-често се чувства зле и се налага да отменя участия. Поредният здравословен проблем на брюнетката се проявил преди няколко дни, когато припаднала за пореден път и разтревожила семейството си.

Изявите й в близките дни са отменени, но Галена не е счела за нужно да посочи причината за това. Запознати разкриват, че от близо година и половина, не спирала да се боде с прословутите инжекции за диабетици „Оземпик“. Според близките й именно на този медикамент, с който успя да смъкне 10 килограма и да заприлича на кожа и кости, се дължат здравословните й проблеми.

Малцина си дават сметка, че ако се ползват от хора, които не са диабетици, „вълшебните инжекции“ имат фатални последствия и Галена е живият пример за това. Напоследък тя повръща почти постоянно и няма сили да стане от леглото. По всичко личи, че организмът й е силно изтощен, а имунната й система – срината. Дори се наложи на няколко пъти да влезе в болница, за да я свестят със системи.

Мъжът й Галин се е видял в чудо от упоритостта й – тя не искала да престане да се боде с медикамента, дори в името на двете им деца. И макар към момента теглото й да е под нормата, тя в никакъв случай не иска да се види с нормално тегло, камо ли с наднормено.

Източник: Уикенд

---

Made in BG

Ясновидецът Николай Николов от Търново: Големите катаклизми ще подминат България

Феноменът Николай Николов от години приема хора във Велико Търново. Възрастният мъж е на 66 години, родом от Горна Оряховица. За разлика от колегите си, той е доста набожен, почита Христос, светиите и Богородица. Твърди, че с дарбата си помага на хората в тези трудни времена, където действат и зли сили. Те се опитвали да съборят човека по неговия път, да покварят душата му. За всичко това Николай говори с охота, дори за опасните магии, само за политиката и войните избягва да ясновидства, вероятно за да не си създаде излишни проблеми. Той има офис, плаща данъци, което го прави и доста по-уязвим от повечето от т.нар. феномени – магове и гадатели, работещи в сивия сектор. Разговаряме с Николай за тежкия кръст на дарбата и за бъдещето на България и света.

– Г-н Николов, кога и как се отключи ясновидската дарба при вас?

– Притежавам тази дарба още от дете. Като ученик казвах на приятелите си какво ще им се случи, но те го приемаха на шега и не ми вярваха. След това в казармата старите войници и наборите ми идваха да им гледам. Като излязох от казармата, вече повече от 40 години само с това се занимавам и с това си изкарвам прехраната. Но за да развия дарбата си, може да има и друга причина. Аз съм претърпял 7 автомобилни катастрофи, една от друга по-тежки. Бил съм и в кома. При една от тези катастрофи, докато карах колата си, от една странична улица ми налетя не друг автомобил, а каруца с кон и направо се хвърли върху колата. От удара съм изгубил съзнание. Като се свестих, видях, че се намирам между предните и задните крака на коня и пак съм припаднал. Но досега благодарение на Бог Отец все още съм жив. Той и неговите ангели бдят над мен и ме пазят през целия ми живот досега.

– Вие само гледате ли или можете да разваляте и правите магии, както ваши колеги често твърдят?

– Аз магия не правя, мога само да развалям. Първо трябва да кажа, че деля магиите на три вида според това кой зъл дух се е вселил в човека: дявол, шейтан и сатана. Дяволът е най-леката форма. Той има за цел да извади човека от пътя, по който Бог му е предопределил да върви. Ако не успее, тогава вика на помощ шейтана. Той направо бута човека в ямата, надсмива му се и го натиска вътре всеки път, когато иска да излезе обратно навън. А сатаната може да живее с един човек още от раждането му, та чак до гроба, ако няма кой да го прогони.

Освен това магиите биват и много видове. Има циганска, влашка, черна, бяла. Но всички те са лошо нещо, което не трябва да се прави. Идва някой млад човек при мен и ми казва да му направя добра бяла магия за любов. Аз му отказвам и му обяснявам, че добра магия няма и че всяка магия въздейства и променя живота на човека, за когото е направена, към по-лошо. Магията е нещо много страшно, тя може да разруши живота на човека, а когато е направена за лошо, може да причини и неговата смърт. Затова трябва да се разваля колкото се може по-бързо, докато не е станало късно.

– А как вие точно разваляте магиите?

– Изпробвал съм много и различни начини. И със свещи и восък, и с елей. Сега го правя с писане. На едни малки листчета пиша някои неща и след това листчетата с написаното трябва да се пуснат в течаща вода и така магията се отмива от водата и изчезва.

– А какво пишете на тези листчета?

– Всеки път различно – според магията. Вижте, тя ръката ми сама се движи. Аз не мога да я контролирам. Сега да обясня. Когато гледам и когато развалям магии, при мен се явяват духове ли са, ангели ли са, не знам, облечени са в бяло и те ми говорят и движат ръката ми. Аз съм никой, те ми казват какво да говоря и да пиша. Понякога идва някой да му гледам, но силите не ми казват нищо. И тогава му казвам: „Съжалявам, но не мога да ви гледам.“ И го изпращам да си ходи. Може да ми се разсърди, но аз не съм шарлатанин и не мога да го лъжа и да му казвам неща, които не са ми дадени отгоре.

– Освен с тези духове общувате ли с други небесни обитатели?

– Аз съм виждал и Бог Отец, и Исус Христос и светиите. Бог Отец изглежда като човек, с дълга бяла брада и дълга бяла коса, благороден и приятен човек. От него блика светлина, топлина и доброта. Толкова доброта, че аз чак се чудя как успява да прости всичко на нас, хората.

– А за какво най-често ви търсят хората?

– Най-често идват да се жалват от това, че не им върви в живота, че късметът им е вързан. Някои се оплакват от силно главоболие, от нерви, от безсъние, безпричинен страх. Но това не винаги се дължи на магия, а по-често на нас самите. Повечето болести идват от нашите необмислени действия. Човек ламти за много пари, да построи къща на три етажа. И идва момент, когато той е постигнал целта, децата му са заминали в чужбина, а той болен и стар живее сам като кукувица в тази голяма къща, на която е посветил живота си. И ако го попита човек за какво му е било всичко това, няма да може да му отговори. Ние си тровим нервите за глупости, а после търсим вината в някой друг. Кака Ванга навремето казваше: „Направи си хубаво сметка какво искаш и дали ще можеш после да си го платиш.“

– Като човек, контактуващ със сили от отвъдното, кажете ми, има ли живот след смъртта и ако „да“, какво се случва с човешката душа, след като напусне тялото?

– Да, има. Вижте, човекът се състои от душа и плът, от дух и материя. Два часа и половина преди човек да умре душата се отделя за кратко от тялото му и отива там горе да си вземе направление за къде ще е – за рая или за ада. След това се връща отново в тялото и след два часа идва и смъртта. Затова има случаи някои болни преди смъртта си изведнъж рязко се подобряват и докато близките им се радват, те изведнъж умират. Известно време като постои там горе, душата се връща обратно на земята, като се преражда. Като може да се прероди в човек, дърво, животно или дори в камък. Душата може да стои горе до 70 години, преди да се прероди, но това обикновено се случва при светите и праведните хора. При обикновените хора прераждането става много по-рано.

– А ще се оправи ли България, ще станат ли българите по-щастливи?

– България ще се оправи много скоро. Това ще се случи, след като излязат сурови закони, които всички ще трябва да спазват. Но не мога да ви кажа кога точно ще се случи това. Силите не ми го дават като информация.

– А ще свърши ли скоро войната в Украйна?

– Вижте, аз имам един принцип – с политика не се занимавам и за политика не говоря и не гледам. Моята мисия е да помагам на хората, а не да правя политика. Затова не мога да ви отговоря на всякакви въпроси, където има и политика, съжалявам.

– А как ще коментирате увеличаващата се агресия и насилие сред хората и особено сред младите ?

– Вече отгоре няма кой да ни търпи. Напоследък все повече млади хора са отишли при сатаната и са обладани от него. Нямат страх нито от хората, нито от Бога, от никого, не изпитват страхопочитание дори пред родителите си. Употребяват наркотици, правят си един на друг магии. Сатаната ги подвежда и изкушава, и ги кара да правят лоши работи. Обещава им пари и власт и те бързо се подлъгват и се оставят в ръцете му да ги води.

– В последните години у нас се появиха много шарлатани, представящи се за ясновидци, които мамят хората и ги скубят с обещания да им развалят несъществуващи магии, или пък ги карат да говорят на импулсни телефони. Как да разпознаем дали някой човек наистина има дарба да помага?

– Да, наистина има хора, които искат да забогатеят от нещастието на другите. Но аз не искам да говоря за тях, тъй като не желая да се забърквам в излишни скандали. Ще кажа само това. Ето аз например не се саморекламирам. С ясновидство се занимавам вече 40 години и досега това е едва третото интервю, което давам на журналисти. Просто ми се каза свише да говоря с вас. Аз нямам изобщо нужда да си правя реклама, защото хората ме знаят, доволни са от това, което правя и продължават да ме търсят. Освен това аз не се крия по квартири или на някакви потайни места. Имам си офис, който се намира в центъра на Велико Търново, в адвокатски блок. Около мен са само съдии, прокурори, адвокати и нотариуси. Ако бях някой мошеник, нали се сещате, че досега да са ми отсекли главата. Освен това имам регистрирана фирма и касов апарат, за всеки лев, който получа от клиентите си, им издавам касови бележки, плащам си данъците. Всичко ми е законно и не крия нищо и от никого. И още нещо. Не съм забогатял досега по нечестен начин, не смятам да го правя и сега.

– Последно да ви попитам, очакват ли се в България библейски природни катаклизми: земетресения, потопи, суша или глад?

– Не само през 2024 г., а и през близките няколко години не виждам да има тежки природни катаклизми – земетресения или опустошителни големи наводнения. Макар и да ги има в съседните държави, те ще отминават България. На фона на това обаче времето ще става все по-топло и у нас, тъй като човекът се набърка в природните закони.

---

Made in BG

Седемте чудеса на социализма

Ето ги седемте чудеса на социализма, когато българите живееха сити и щастливи, работеха колкото да регистрират присъствие, а държавата се развиваше много добре.

1. Всички имаха работни места.

Тогава за всеки имаше работа. Излизаш от университета висшист и веднага ти се намира работа по специалността. За целта си имаше и разпределение на кадрите из провинцията. Все пак по онова време бяхме първи в Европа по висшисти, като 30% от населението бяха такива. Такова нещо като безработица или интервюта за работа нямаше. За всеки имаше работно място и мотото беше „Трудът краси човека“.

2. Въпреки че всички имаха работни места, никой не работеше.

Най-хубавата черта на социализма беше липсата на експлоатация. Всеки имаше работа, която най-много му отнемаше осем часа на ден. От никого не се изискваше да полага кой знае какви усилия, а камо ли извънреден труд, че дори и в почивни дни, за да закърпи семейния бюджет. Просто отиваш и работиш, колкото да не е без хич, а производителността беше като тази в повечето западноевропейски страни.

3. Въпреки че никой не работеше, планът се изпълняваше 100%.

Това е едно от големите чудеса на социализма. Всеки се скатаваше и уж не работеше кой знае колко, но направеният план се изпълняваше 100%. Имаше голяма организация и качествен контрол, въпреки че никой не си даваше много зор. Е, героите на социалистическия труд, които преизпълняваха плана, си бяха изключения.

4. Въпреки че планът се изпълняваше 100%, в магазините нямаше нищо.

В магазините имаше от всеки вид колбас или млечен продукт само по една марка, но пък те бяха качествени. Сиренето беше сирене, саламът беше салам от месо и млякото беше мляко. Стандартът на качеството на храните ни беше по-висок от този на Западна Европа. Нямахме изобилие от марки на пазара, но малкото, които имахме, бяха стойностни.

5. Въпреки че в магазините нямаше нищо, всички имаха всичко.

Българите по онова време бяха сити. Във всеки дом хладилниците бяха пълни с качествени продукти, а всеки панелен апартамент беше обзаведен, макар и еднотипно – всички кухни, бани, хол със секции и китеници бяха извадени като по калъп. В тези времена гладен българин нямаше, храната и облеклото бяха еднотипни и без разнообразие, но бяха качествени, евтини и в голямо изобилие. С по-дефицитните стоки се снабдявахме с връзки.

6. Въпреки че всички имаха всичко, всички крадяха от държавата.

Българите тогава имаха почти всичко, но и крадяха от държавата, каквото можеха да скатаят. Това се случваше по текезесета, предприятия, в сферата на търговията и пр.

7. Въпреки че всички крадяха, имаше за всички.

Най-голямото чудо на социализма беше, че всички крадяха от държавата, а тя се развиваше все по-добре и всички бяха спокойни и щастливи.

П. Тасков

---

Made in BG

Каква е тази двулевка от 1916 г., с която ставаш богаташ за един ден?

Кой ли не ме пита дали знам нещо за сребърна двулевова монета, защото може да ми донесе 20 хиляди евро на търг.  Ех, разбира се, че ще си ги разделим с информатора.

Обърнах се направо към истински експерт в нумизматиката д-р Тенчо Попов, който да разясни историята около двулевовата монета.

 

-Постоянно се говори сред колекционерите на монети, пък и не само сред тях, че българска сребърна монета от 2 лева може да те направи богаташ за един ден? Каква е тази монета?

Разбира се, сред монетите на третото българско царство има изключително редки монети като т. н. сантими, които са пробни образци.

Каква е историята ли? Целият тираж на монетата от 2 лева от 1916 г. е бил претопензащото нейният номинал от два лева е станал многократно по-нисък от цената на среброто, от което е била изработена монетата.

сребърната монета от два лева -двустранно

Поради тази причина тя никога не влиза в обръщение. България по това време е във война, която предизвиква грамадна инфлация и властите се принуждават да отсекат малко по-късно монета от два лева от алуминий. Но и тази монета има злощастна съдба – хората  претопяват алуминиевите монети и си изработват лъжици, които така им излизали по-евтини.

– Как са останали екземпляри от тази двулевка от 1916 г, след като е претопен тиража?

– Изглежда, че при претопяването работници са си запазили  единици от тези монети. Днес се счита, че има не повече от 4-5 оригинални екземпляри. Тези монети са продавани на търгове в ценовия интервал от 15- 20 000 евро. Така че минимална е възможността да се забогатее, понеже дори и да е имало повече монети, съдбата им не се знае. Или са изчезнали във времето.

-Д-р Попов, откъде тръгва вашата любов към нумизматиката?

-В събирането на антични монети ме е насърчил  още в моето детство  дядо ми, който е членувал във филателно дружество още от 1920г

Той ми разкри като в криминален филм връзката: – монети  и средновековна българска история. Аз най-търпеливо я изучих в детайли защото ми стана много интересно.

-Как е положението сега в България, има ли опити фалшиви монети да бъдат представяни като истински на известни аукциони?

За съжаление и българската нумизматика не успява да се опази от подобни скандали. Най-известният случай е със златната монета на градоначалника и защитник на крепостта Срем на име Сермон, издадена непосредствено след смъртта на цар Самуил през 1014 г.

Всъщност тези монети са две, продадени са отново през известния аукцион на братя Егер във Виена за нумизматичната колекция на „Националната библиотека на Франция“ и са публикувани от безспорния авторитет във византинистиката Гюстав Шлюмберже още през 1877 г.

Те предизвикват дълъг научен дебат, продължил  50 години, но в основата на тази дискусия стои въпросът дали са монети или печати. Никола Мушмов ги публикува през 1924 г. в своя каталог като първите български монети, издадени още по времето на първата българска държава.

Едва през 1961 г. проф. Тодор Герасимов обявява златните монети на Сермон за фалшификат, направен с комерсиална цел.

Неговите аргументи са от нумизматично естество – монетите са с много ниско тегло, което не отговаря на стандарта на златните византийски солиди, и освен това в България и Византия правото на монетосечене е изключително царско право, а при цар Самуил монети не са издавани поради изключително натуралния характер на стопанството.

Малко по-късно проф. Иван Дуйчев добавя нов аргумент – той отхвърля историческата достоверност на съществуването на самия Сермон.

Друг случай представляват двата златни печата на цар Константин Асен Тих, закупени от златар от Истанбул през 20-те години на XX в. за колекцията на Археологическия музей в София. Въпреки че още през 1944 г. проф. Герасимов с нумизматични и палеографски доводи ги определя за фалшификати, те все още присъстват в научните издания по сфрагистика като автентични паметници. Но всъщност са си фалшификати.

В по-ново време бе направен опит за легализация на  сребърна монета на деспот Добротица, която всъщност беше посребрен вариант на негова медна монета. Този екземпляр дори беше предложен на търг от най-големия световен аукцион, но наддаването беше спряно по искане на българската държава.

Преди три години на лондонския аукцион на Рома нумизматикс беше предложена медна монета с латински надпис VLADIMIRVS, която беше приписана на сина на Симеон – Владимир, който управлява България през 889-892 г.

После се оказа, че в частна сръбска колекция съществуват и два аналогични сребърни екземпляра.

В сръбската нумизматична литература те са определени към монетосечене на Дуклянския княз Владимир в интервала 1016-1018 г., чрез което се прави опит началото на сръбското монетосечене да се отнесе два века назад във времето. Но независима сръбска държава по това време не съществува. Всички тези монети също са съвременни фалшификати, създадени с комерсиална цел.

-Понеже говорим за скандални случаи, разкажете български примери?

-Това са златния солид на Аспарух и златната огърлица на Омуртаг, публикувана наскоро и оценена на фантастичните 10 милиона евро.

Златният солид на Аспарух беше „изнамерен“ от известния нумизмат Митко Станков.

Фалшификат на солид на Константин Погонат

Представената от него монета е автентична, но представлява имитация на златния солид на Константин Погонат, съвременник на кан Аспарух. От двете букви АV не може да се извлече изводът, че е изписано името Аспарух.

Освен това местонамирането на монетата е неизвестно, така че дори не можем да твърдим, че имитацията е българска. За мое съжаление се намериха историци, очевидно без достатъчни познания в областта на нумизматиката, които с патриотични подбуди използваха хипотезата на М. Станков за да обрисуват Аспарух като владетел, равностоен на византийския император.

Ако казусът със златния солид на Аспарух е относително ясен, то анализът на златния медальон на Омуртаг води до една голяма енигма в българската археология и нумизматика.

При това не само защото известният гонител на християните Омуртаг е изобразен с християнските императорски инсигнии – корона с кръст и кълбо с кръст. Всъщност цялата иконография е точно копие на византийските солиди, сечени през първата половина на IX век.

За разлика обаче от византийските златни монети теглото на медальона е почти два пъти по-малко, а използваното злато е с чистота от 19 карата, вместо 23 карата.

 

И това разбира се е неподражаем прецедент. Друг озадачаващ факт е начинът на изписване на името Омуртаг – на медальона надписът е ОМОRТАГ, а подобно изписване няма аналог сред десетките достигнали до нас епиграфски паметници с името на този владетел. Всъщност няма български епиграфски паметник, при който са използвани латински букви, а в надписа на медальона те са 3.

Прави също така впечатление, че лявата ръка на владетеля е поставена пред гърдите му, но тя не държи торбичка с пръст – акакия, с която се символизира преходността на човешкия живот, а  това изображението влиза в дисонанс с правилата на императорската иконография.

Намерения при разкопки на Царевец медальон на Хан Омуртаг

Твърде озадачаващо е и местонамирането на медальона при археологически разкопки на хълма Царевец в пласта, датиран към  началото на XIV век. По естествено би било да се намери в археологическия пласт от IX век в Преслав. Всички тези несъобразности са накарали археолога Петър Славчев, който намира медальона, да не обърне особено внимание на находката, той вероятно се е съмнявал в автентичността на този паметник.

По това време – 60-те години  на ХХ век, при археологически разкопки в Търново били намирани и други сензационни находки, които после се оказали фалшификати, сътворени от музейния скулптор Димитър Бучински и подхвърляни в разкопките. Все пак Петър Славчев показал медальона на проф. Тодор Герасимов и академик Иван Дуйчев, но те му казали, че вероятно става дума за имитация или фалшификат.  Така медальонът попаднал в хранилището на музея заедно с другите незначителни находки и потънал в забвение за следващите 10 години.

Но към 1975 г. медальонът бил „преоткрит” в хранилището на музея в Търново от младия тогава учен Иван Йорданов , който го намерил  в найлоново пликче в кутия за обувки заедно с други   маловажни археологически артефакти. 

Той разчита надписа с гръцки и латински букви като „кан сюбиги Омортаг“ и решава, че това е автентичен паметник от изключително значение за българската история. Основният му аргумент е подобен паметник, публикуван от Карел Шкорпил в началото на XX   век с рисунка, на която надписът е неясен.

Днес  екземплярът на К. Шкорпил е в неизвестност и съвсем не можем да бъдем сигурни, че двата паметника са идентични. Времето обаче било изключително подходящо за поднасянето на публиката на новата археологическа сензация – предстояло честването на 1300 годишнината на българската държава и това ново материално доказателство за блестящото историческо минало се появило съвсем навреме.

Цялата секция по нумизматика и епиграфика на Археологическия музей в София, състоящата се от изключително авторитетни учени, потвърдила автентичността на медальона и дала зелена светлина за публикуване на археологическата сензация.

Чест прави на Иван Йорданов, че не скрива нищо от фактите и скрупульозно информира нумизматичната колегия за описаните по-горе „несъобразности“ при последвалия научен дебат.  Оттогава медальонът краси кориците на множество исторически книги.

-Е, как така, не се ли е разнищил случая?

Тази история би могла да завърши с този положителен край още през 1976 г., ако не беше внезапната поява на още екземпляри – два отделни медальона, от които единият предложен за продажба от най-големия нумизматичен аукцион CNG, както и цяла огърлица от още 25 медальона, оценена за 10 милиона евро.

Всичките екземпляри са популяризирани от Митко Станков във вестникарски публикации и се твърди, че произхождат от стара австрийска колекция.

Моето мнение е, че новопоявилите се екземпляри са фалшификати, казвам го разбира се с уговорката, че е съставено единствено от публикуваните снимки. С това ново развитие енигмата със златния медальон на Омуртаг стана още по-впечатляваща, но аз ще я оставя на интелигентността на нашите читатели.

-Но какво да правят при тези смущаващи факти начинаещите колекционери?

Събирането на антични монети може да е породено от колекционерска страст, но и с цел печалба. Без  значителни исторически и нумизматични познания колекция не се прави. Ако колекционерът се чувства несигурен в преценката си е по-добре да се обърне към експерт или по-опитен свой колега. Даже и  най-авторитетните аукциони не разполагат с достатъчна експертиза в областта на българското средновековно монетосечене.

-Вие сте между експертите в международните търгове….

-Аз съм спомогнал да бъдат свалени от продажба поне 10 фалшиви монети, български, сръбски и византийски, които бяха  окачествени като автентични в аукционите. Освен  това съм констатирал наличието на фалшификати в познатите ми средновековни колекции. Ето защо

сега пиша статия, в която ще публикувам снимки на всички известни ми фалшификати на средновековни български монети.

Тя ще излезе във втория том на моите Студии, който се надявам да завърша до края на годината.

 / Д-р Тенчо Попов е между най-добрите световни ескперти в нумизматиката  . Той е незаменим специалист и познавач  в областта на средновековното българско, сръбско и късновизантийско  монетосечене. Негови са хипотезите за монетите на Михаил II Асен, приписвани доскоро на Мицо, на Михаил Асен, сина на Йоан III Асен, сечени през 1304 г. в Солун, на Константин II Асен, сина на Йоан Срацимир – сребърна монета, несполучливо приписана на Константин Драгаш.

Научните му търсения са издадени в монографията „Студии върху българското средновековно монетосечене с изводи за историята“, публикувана през 2020 г. и отдавна изчерпана от книжарската мрежа. Току що излезе от печат неговата нова монография с впечатляващото заглавие „Солун и Епир под върховната власт на цар Йоан II Асен след 1230 г.“, която проследява чрез показаните образи върху монетите  непознати досега исторически факти./

Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ

---

Trending

This site is protected by wp-copyrightpro.com