Съпругът ми и аз гладувахме, за да могат децата ни да имат всичко необходимо, а сега сме самите, те дори не се сещат за нас

Съпругът ми и аз гладувахме, за да могат децата ни да имат всичко необходимо, а сега сме самите, те дори не се сещат за нас

Посветихме целия си живот на децата, но на стари години останахме сами.

Със съпруга ми се познаваме от деца, а когато навърших 18 се оженихме. Винаги сме имали затруднение с парите. Когато забременях, съпругът ми прекъсна следването, за да работи.

След като финансовото ни състояние малко се подобри, забременях за втори път. Знаехме, че ще ни е трудно, но решихме да родя детето. Беше ми много трудно, защото нямаше кой да ми помага, бях съвсем сама, а съпругът ми работеше ден и нощ, за да ни издържа.

Когато бях на 30 години, родих третото си дете. Опитахме се да направим най-доброто за тях. Децата пораснаха и се ожениха. Всички създадоха свои семейства. Купихме апартамент на две от тях, а малката ни дъщеря, учи в чужбина и също ни струваше много. Цялата ни младост мина в грижа за тях.

През цялото време теглихме кредити заради децата. Съпругът ми ги изплащаше, а аз бях постоянно заета с отглеждането им.

Вече остаряхме. Съпругът ми се разболя, а децата ни дори не дойдоха да го видят. Голямата дъщеря се оправдава, че е постоянно заета с децата, но познати я видели с приятели в кафене. Синът каза, че постоянно е на работа, въпреки че публикува снимки от Египет в социалните мрежи, а малката дъщеря е в чужбина и не може да дойде.

Сама се грижа за съпруга си, защото много го обичам. Осъзнах, че сме съвсем сами и че освен нас двамата си нямаме никого и трябва да мислим един за друг. Много е болезнено, когато посветиш целия си живот на децата, а на стари години те дори не се сещат за теб.