Ботьо Ботев е бивш директор на отдел „Убийства“. През 2002 г. е удостоен със специалната награда „Полицай на годината“. Ботев е единственият офицер от българската полиция, който е отличен с орден Стара Планина, връчен му от президента Георги Първанов по повод неговата 60-годишнина. Днес излъчваме втората част от интервюто на Ивайло Крачунов с г-н Ботев, която е посветена на разстрелите на Илия Павлов, Емил Кюлев, Бай Миле, босовете на ВИС-2 Васил и Георги Илиеви.
-Г-н Ботев, какво е Вашето професионално мнение за убийството на Милчо Бонев-Бай Миле, който беше направен на решето заедно с петима от гардовете му от преоблечени като полицаи килъри в градината на ресторант „Славия“?
-По убийството на Бай Миле имаше конкретни обвиняеми.
Да, но те бяха оправдани от съдебните инстанции?
-Оправдани от съда, да. Може би доказателствата не бяха достатъчни за пред съда, но аз бих казал нещо друго – ако в една нормална държава с материалите, които имаше по делото, смятам че нямаше да има този резултат и това убийство щеше да се отчете като разкрито.
Четиримата подсъдими за разстрела на Милчо Бонев-Бай Миле бяха оправдани от съда
-Като човек с богат криминален опит, смятате ли, че някога ше бъде разкрито убийството на Илия Павлов?
Трудно е да се правят такива прогнози. Трудно! Ако се работи целенасочено и така както трябва, дори понякога след години излизат престъпления. Едно от първите убийства, които ми възложиха в моята практика бе разкрито на шестата година, а аз го поех на третата година от извършването му.
-Кое е това убийство?
-Това е обикновено убийство, но на знакова фигура от онова време, което беше извършено в „Люлин“.
-Как гледате на твърдението, че над големите поръчкови убийства е разтворен чадър, за да не се разкрият?
-Не считам, че такова твърдение има основание. Това са приказки, които се говорят от гледна точка на някакви интереси. Но мисля, че когато се касае за деяния от подобен род за поръчкови убийства, свързани пряко с престъпните среди, няма основание да се смята, че има такъв чадър. В някои моменти след разкриване на определени престъпления може да се оказва влияние чрез адвокати и различни среди. В тази посока аз винаги съм цитирал делото за убийството на Андрей Луканов.
Андрей Луканов бе застрелян в дома си на 2 октомври 1996 г. Илия Павлов последва трагичната му участ.
-Какво е мнението Ви за подсъдимите по това дело, които бяха оправдани от съда?
-Това дело е престъпление срещу съдебната система и срещу държавността на България.
-По време на разследването на убийството на Луканов се роди легендата за “къщата на ужасите“ в Копривщица, където са били измъчвани заподозрените за престъплението. Вие имате картина на тази къща в кабинета си. Потвърдиха ли се митовете за „къщата на ужасите“?
-Това е един мит, който бе създаден от журналисти. Това мога да кажа.
– Какво си спомняте от екзекуцията на Емил Кюлев – единственият банкер, който бе сполетян от такава жестока участ?
-Аз лично не съм работил по този случай, но мога да изразя едно свое виждане, че килърът е действал твърде неразумно. Представете си така както е извършено убийството, знаете каква беше ситуацията, ако зад колата, от която се стреля, съм бил аз, някой военен или човек, който е имал официално разрешително за ползване на оръжие. Изваждам пистолета и го застрелвам. Това нещо предвидил ли го е убиецът? Явно не. Разбирате ме за какво говоря. Самото престъпление не е било обмислено както трябва от гледна точка на безопасността на килъра. В практиката почти няма такъв случай. Има подобни, но със средства, които позволяват на извършителите веднага да се измъкнат от местопрестъплението.
Убийството на Емил Кюлев продължава да е загадка за полицията
-По времето, в което Цветанов беше вътрешен министър, каза, че МВР е близко до разкриването на убийството на Кюлев. Смятате ли, че това може да се случи с по-късна дата? –
Не мога да кажа, но би трябвало! Но не трябва да се процедира както при делото, което се води в Бургас срещу Кела. Той е бил задържан на базата на издирване с червената бюлетина на Интерпол в Германия. През цялото време той е скитал в Европа с фалшиви паспорти. Това е доказано. И се връща в България, когато го екстрадират от Германия. Как той казва, че не е знаел, че срещу него се води дело, когато баща му беше конституиран като адвокат по делото. -Това е скандално. Защо толкова много се говори за съдебна реформа, а тя все не се случва? -Не искам да взимам становище по този въпрос. Налице са редица парадокси. Приема се, че дело, по което има издадена задочно присъда, може да се възобнови при определени условия. Но аз питам дали тези условия са налице в случая с Кела? Категорично не!
-Вие казвате, че едно убийство може да бъде разгадано дори няколко години след извършването му, когато се появят нови факти, доказателства и обстоятелства.
-Да, разбира се.
-Едно от тези убийства е на Георги Илиев. По този случай 10 години след разстрела на боса на ВИС-2 от МВР заявиха, че физическият му убиец е Райко Кръвта, който го е прострелял смъртоносно със снайпер. Споделяте ли това мнение?
-Не мога да споделям мнение там където не съм запознат в детайли. В началото съм работил по този случай, но впоследствие не съм имал отношение по това, което е установено по него, въпреки че имам свое мнение по въпроса.
-Може ли да вземете отношение по убийството на брата на Георги Илиев – Васил Илиев, който беше разстрелян през 1995 г.?
-Сложен въпрос! Може би много може да се говори, но специално по този случай аз имам едно становище, че тогава от висшите ръководители на министерството този случай беше предаден на ЦС БОП (днешен ГД БОП) – аз познавах началниците на този отдел, които никога не са работели по убийства. Случаят се даде на работа при тях. Криминалните служби ги оставиха да работят само по местопроизшествието. Впоследствие някои хора съжаляваха за това решение, защото много конкретна информация се събра, свързана с цялата тази история, но реалната работа по убийството на Васил Илиев остана скрита в бумагите на тогавашната ЦС БОП.
-Случайно ли разследването на убийството на Васил Илиев беше дадено в ръцете на хора, които никога не са разследвали убийства?
-Не искам да взимам становище. Казвам само факти!/Блиц
