Мъж прекара 60 дни на улицата и реши, че повече никога няма да дава пари на бездомниците

Eд Стафорд е бивш капитан от британската армия, авантюрист и пътешественик. В рамките на снимките на документалния филм „60 дни на улицата“ за Channel 4 той се решава на тежък експеримент.

Оставя съпругата си сина и уютния дом и става бездомник във Великобритания за два месеца. Трябвало да изкара през зимата без храна, пари и покрив и да разбере защо хората стават бездомници и как всъщност живеят.

Ед, който към момента е на 43 години, решил да разбере всичко от личен опит и живеел на улиците в Лондон, Манчестър и Глазгоу.

Това всъщност не бил първият му експеримент. Преди време той успял да преодолее над 6, 4 хиляди километра, влизайки в книгата на рекордите Гинес като първият човек, извършил подобно пътешествие.

А по време на снимки за Discovery Ед живее 60 дни в изолация на острол Олоруа – необитаемо място на Фиджи и то без храна, вода, дрехи или инструменти.

Животът на бездомник се оказал доста доходоносен. За денонощие той успявал да събере от 100 до 200 лири – повече, отколкото средният служител в Лондон получавал в работата си.

Храна също не му липсвала – дарители безплатно раздавали на бездомните бургери и всякаква друга фастфуд, при това в количество повече от необходимото.

В Глазгоу Ед преброил 26 доброволци, раздаващи храна, макар и бездомниците по същото време в същия район да били само двама. Единият дори се оплакал, че го прехранвали.

За теми 60 дни бездомен живот Ед наддал с пет килограма, макар и да очаквал, че ще гладува и ще отслабне. Но анализите на лекарите показали, че ако продължи да се храни със същата мазна храна, може да получи сърдебно забобяване.

По време на експеримента си Ед рискувал и решил да опита храната, която се изхвърляла в кофите за боклук. Дори намерил прясна салата, но все пак резултатът не бил добър – заедно със салатата открил и дъвки и смачкани салфетки.

Освен всичко друго Ед трябвало понякога да се мие с вода от мивките в тоалетните на кафенетата или баровете. Защото само там можел да се разсъблече напълно в затворената кабинка и да изчисти сърбящите от пот и мръсотия места.

Той смятал, че никой няма доброволно да пренощува на студа, но на практика много бродяги предпочитали улицата като временно убежище. Например мъж успял за 20 минути да изпроси 20 лири за общежитие, но след това бързо ги изхарчил за наркотици.

Ед на практика не бил единственият сред тях неистински клошар. Някои дори си имали собствени квартири, но излизали на улицата в търсене на лесен начин за заработка. Просели пари за подслон, а всъщност ги пропивали. Единият от тях, Дарън, му разказвал, че вечер успявал да измъкне от пияни англичани и по 300-400 лири, но най-често приключвал работа, след като натрупвал 100 лири.

Друг фалшив клошар получил жилище след излизането си от затвора и в началото дори искал да си намери работа, но предлаганите от работодателите 8 лири на час не го устройвали и затова избрал по-лесният начин за получаване на пари.

И дори истинските бездомници, по думите на Ед, не се нуждаели толкова от парите, колкото от психологическа помощ и адаптация.
Затова той съветва всички да не им дават пари, а да опитват да помогнат по друг начин.