Леден душ за заплатите и доходите от 2024 година

Булфото

Проектобюджетът за 2024 г. отново не е бюджет на реформи и в него няма нова логика на управление на държавата. Това каза Никола Янков, управляващ партньор в „Експат Капитал“, за БТА. По думите му бюджетът не е инструмент за вдигането на доходите. Българският държавен бюджет, както и бюджетите на нормалните държави с пазарна икономика, не вдигат доходите на хората.

Доходите на хората зависят от икономическата активност в частния сектор.

Само доходите на пенсионерите и на държавните служители зависят от бюджета, каза той.

В този смисъл огромната част от населението няма да види изменение в своите доходи, защото този бюджет не залага мерки за стимулиране на растеж и увеличаване на икономическата активност в частния сектор, която реално води до увеличение на доходите на хората, каза Янков.

Напротив, увеличаването на данъчното бреме, което е заложено с вдигането на данъчно-осигурителната тежест – по-високи осигурителни прагове, по-висок данък печалба за големите фирми и по-високи данъчни оценки, ще има охлаждащ ефект за растежа, посочи той.

Според Никола Янков ние като граждани няма да усетим никаква разлика догодина с този бюджет.

Ако някой очаква нещо хубаво или лошо да му се случи, нищо няма да му се случи, бюджетът е като миналата година, което е жалко, защото сумите, които харчи държавата, са огромни и те биха могли да бъдат изразходвани по-ефективно – за стимулиране на инвестициите в частния сектор, за насочване чрез промяна на данъчната рамка на потреблението и частни капиталовите потоци от сфери с ниска към сфери с висока принадена стойност, или в сфери, които всички определяме като проблемни – като образование и здравеопазване, където хронично няма достатъчно инвестиции, каза анализаторът.

Според него в този бюджет няма заложени определени политически цели, няма мерки за тяхното постигане, а има „табличка с цифри, която много прилича на миналогодишната, само че коригирана с инфлация, с растеж на БВП и повечко пенсии“.

Според финансиста Борис Петров е добре, че бюджетът за 2024 г. удържа дефицита до 3 процента, а и дава тласък за фискална децентрализация по отношение на потенциал за увеличаване на собствените приходи на общините. Това, което не харесвам в бюджета е, че наблюдавам изключително висок ръст на разходите за персонала с цели 18 процента при средногодишно очаквана средна инфлация от под 5 процента и това на фона на раздутия щат на държавната администрация, каза финансистът. Той уточни, че не е против увеличаването на заплащането на държавната администрация, но би желал да се повиши нейната производителност, да е ориентирана дигитално за обслужване на гражданите, за да не им не налага да губят ценно работно време.

Вижда се и голям ръст на трансферите към  т.нар. социални програми, към социалното министерство – 15,2 процента при средногодишна инфлация от под 5 процента, което е твърде много, посочи той пред БТА.

Според него също твърде висок е ръстът на разходите за субсидии на държавни дружества, на пощи, на БДЖ – цели 18 процента. На този фон ръстът на пенсиите със 7 процента, на трансфера към НОИ е нещо положително, отбеляза той. Като абсолютна стойност пенсиите са най-големият трансфер, но все пак те трябва да осигуряват някакво базово качество на живот на пенсионираните, иначе работещите няма да имат никакъв стимул да плащат социални осигуровки, посочи Петров.

За мен е изненада, че синдикатите при такова раздуване на разходите за заплати и за персонал не са доволни и не знам какво биха могли повече да желаят, при положение че имаме почти над 10 процента реален ръст на доходите в държавния сектор, коментира още Петров. Според него това поставя частния сектор на изпитание, защото той се конкурира с държавния за едни и същи хора на трудовия пазар.

За частния сектор ефективността на труда и производителността е важна, за държавния сектор на практика не е важна, а и не се мотивира. Така че малко сме в неконкурентна позиция – частният сектор да се съревновава с държавния при такива високи ръстове на разходите за заплати в публичния сектор, посочи Борис Петров.

Финансистът обобщи, че имаме „един напрегнат, но постижим бюджет“, който трябва да изпълним, за да трасираме пътя към членство в еврозоната.