Имен ден: Красиви и нежни имена черпят днес, но започват и строги забрани за Местни заговезни

Днес православната църква почита Св. мчци Кодрат и Галина.

Свети мъченик Кодрат бил роден в пустинята от майка на име Руфина –бежанка християнка от Коринт.

По чудодеен начин, младенецът живеел в пустинята, пазен от Бога, и воден  от Светия Дух. Вече юношa бил намерен от вярващи хора, които го завели в града, където лекувал болести с дадената му свише благодат.

По заповед на нечестивия римски император Декий в Коринт били започнати гонения на християни и в Коринт. Бил заловен и Свети Кодрат.

Мъчели го жестоко но той оставал непоколебим в своята вяра. Накрая Свети Кодрат и други ревностни християни били обезглавени извън града в десетия ден на месец март.

На мястото, където били убити светите мъченици, потекъл извор, за да напомня на Коринт за страданието им.

На мъки в името на Христа се решавали и свети жени, подражавайки на свети Кодрат – една от тях била света Галина.

Света мъченица Галина пострадала при управлението на император Деций Траян в Коринт и била последователка на Св. мъч. Кодрат. Областният управител на областта предприел гонения на християните, при което пострадали много мъже и жени, верни на Христовата вяра.

На този ден шестимата мъченици – Кодрат, Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Крискент били измъчвани и по различен начин погубени заедно с още заловени християни.

На 10 Март имен ден празнуват Галин, Галина, Галена, Галя.

Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.

Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки” (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следва период на хранителни и духовни пости.

На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е.”заговяват от месо“, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки” се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни.

На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо.

През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.

В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Обичаи

Някъде е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите – колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате…“. „Просто да ти е, Господ да прощава“ е задължителният отговор. Затова празникът се нарича още и Прошка.

Традиции

По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.