Кралят на поп фолка, Азис , никога нe e крил произхода си, а напротив – горд e с това, чe e от ромско потeкло. И въпрeки, чe в послeднитe години e изключитeлно потаeн относно личния си живот (визирамe факта, чe пeвeцът сe похвали с ражданeто на второто си дeтe, но досeга e показал само 2 снимки на бeбeто, при това в гръб), понякога изпълнитeлят e способeн на голeми изнeнади.
С всeки свой пост Азис прави нови разкрития за живота си, за които никой нe e подозирал.
Този път той разкри нeщо много интимно за майка си Гeргина .
Оказа сe, чe майка му e получила офeрта от шeстцифрeна сума , за да сe съблeчe гола. Сeга Васко, както e истинското имe на пeвeца, събра смeлост да разкриe тази истина от личния си живот.
„Когато майка ти изглeжда по този начин, нe e учудващо, чe e отказала шeст цифрeн хонорар да бъдe корица на eдно от най-извeстнитe мъжки списания в свeта. И поканата нe идва от България.
Нe e сeнзация и това, чe e родила мeн. Нe e изнeнадващо, чe цял живот e работила като роб, за да мe отглeда и направи това, коeто съм в момeнта. Интeрeсното e, чe e на 65 години, аз на 44 и ми звъни по тeлeфона с въпроса: „Васко майко, ял ли си“, сподeли изпълнитeлят на „Мотeл“ за своята майка.
Той нe пояснява от коe мъжко списаниe са канили майка му, нито пък за коя държава става на въпрос. Вeроятно поканата да сe снима гола идва слeд като синът й e вeчe извeстeн и има достатъчно пари, чe да удържи на такова съблазнитeлно прeдложeниe.
Даниел Каменов е с богато портфолио от статии, интервюта и анализи, той се утвърди като достоверен източник на информация и задълбочен коментатор на актуалните събития. Даниел работи неуморно, за да предоставя на читателите си най-актуалната и надеждна информация.
Разберете дали можете да се състезавате с известни пророци? Или не забелязвате своя „дробещ“ приятел до себе си?
Някои представители на зодиакалния кръг са известни с невероятната си интуиция и способност да предсказват как ще се развият събитията. Всички зодии имат потенциал да развият тези качества, но героите от нашата селекция ги притежават от раждането си. Списъкът на пророческите знаци за WDay.ru е съставен от таролога Саона .
Риба
Рибите се смятат за най-интуитивния знак от Зодиака. Неговите представители имат способността да усещат емоциите и настроенията на хората около тях, както и да улавят енергийни вибрации и дори звукови полета.
Рибите са известни със способността си да предвиждат събития, които не винаги са очевидни за другите хора. Обикновено са много чувствителни към енергията на околната среда и лесно улавят нюанси, които могат да убегнат на другите.
Рак
Раците имат и силна интуиция, така че съветите на представителите на тази зодия никога не трябва да се пренебрегват, дори и рационално да не изглеждат напълно оправдани. Раците често разчитат на своето „шесто чувство“ и то рядко ги подвежда .
Те са в състояние да предвидят развитието на събитията дори в най-двусмислената ситуация. Раците също са невероятни емпатии. Те са известни със способността си да усещат емоциите на другите хора и желанието си да им помогнат в трудни моменти.
скорпион
Скорпионите са интуитивни, което се проявява в способността им да усещат енергийни вибрации и интуитивно да разбират мотивите и намеренията на другите хора.
Те могат бързо да преценят ситуацията и да вземат правилното решение. Освен това е невъзможно да се скрие част от истината от тях, още по-малко да се внуши откровена лъжа .
Водолей
Водолеите също имат удивителна способност да пресмятат развитието на събитията няколко хода напред, но не разчитат на интуицията, а на високата си интелигентност и способността да мислят нестандартно.
Обикновено са много чувствителни към най-малките промени в околната среда и могат лесно да улавят нюанси, които са невидими за другите.
Близнаци
Близнаците имат остър ум и способност бързо да анализират големи количества информация, така че могат да ви помогнат да видите проблема от другата страна и да намерите ефективно решение.
Те също така са известни със своите комуникативни умения, така че могат да намерят подход към всеки човек. Освен това Близнаците могат да ви научат да поддържате хармония и да не се изнервяте твърде много в стресови ситуации.
На срещата на випуска 20 години по-късно, учителка попита: Е Павка, чистач ли стана? Павел отговори и всички зяпнаха
В нашия клас имаше едно момче, което се казваше Павел. Той беше обикновен ученик, но обичаше математиката.
На олимпиади по този предмет той често вземаше награди.
Майка му работеше като чистачка в нашето училище. Първоначално това стана повод за подигравки сред съучениците, но с течение на времето всички свикнаха с него. Павел винаги помагаше на майка си да мие подовете, да чисти стените и да носи вода.
Неговата учителка по биология Роза Йосифова не го харесваше особено. Тя гледаше с пренебрежение на много ученици, предпочитайки деца от богати семейства. Учениците, разбира се, не я харесваха и зад гърба й я наричаха Роза-Йосея или просто Йоска.
Тя унижаваше Павел при всяка възможност.Казваше, че нищо добро няма да излезе от него и че няма да постигне нищо в живота. Всички бяхме свидетели как веднъж му каза: „Една чистачка никога няма да стане директор и детето на директора няма да падне до нивото на чистачка.“ Павел се опитваше да не обръща внимание на нейните обиди.
Това лято отпразнувахме 20 години от завършването ни на училище. В ресторанта се събраха всичките ми съученици, както и няколко учители. Дойде и Йосифова. По лицето й имаше повече бръчки, но характерът й си беше същият. Тя веднага започна да пита всеки кой какво е постигнал в живота.
– Как си, Павка? Дали не си станал чистач? – подигравателно попита Йоска.
„Не, аз строя къщи“, спокойно отговори Павел.
– Значи си строител? „Не е лоша професия“, продължи тя със сарказъм.
– Не съм строител. „Аз съм генерален директор на собствена строителна компания“, уточни Павел.
Роза Йосифова онемя. Но беше още по-изненадана, когато Павел й предложи да я закара у дома. На изхода я чакаше луксозен мерцедес с личен шофьор. Йоска кипеше от гняв.
Не бива да съдите хората за техния финансов и социален статус – животът понякога носи изненади.
Какво мислите за поведението на учителката? Съдите ли за хората по финансовото им състояние?
Занесохме бебето си в църквата за кръщение. „Това е невъзможно“, прошепна свещеникът, докато държеше бебето на ръце
Даниел чувстваше, че животът му е перфектен — имаше прекрасна съпруга, новородена дъщеря и трябваше да отпразнува всичко това на кръщенето на Британи. Но когато свещеникът сложи бебето им на ръце, радостта напусна лицето му. „Това е невъзможно“, измърмори той и накара катедралата да потръпне. В този момент светът на Даниел започна да се срива.
Стоях до прозореца на детската стая, оставяйки прекрасната утринна светлина да тече през завесите и да осигуря утешителна светлина върху леглото на Британи. Не можах да сдържа усмивката си. Това беше всичко, на което някога съм се надявал.
Гледайки моето новородено дете, спящо толкова тихо, ме накара да се почувствам като най-щастливия човек на света. Тя беше перфектна. Моето малко чудо.
Години наред се притеснявах дали някога ще стигна до този момент: женен, родител и живея в къщата, която помогнах да създам. Всичко изглеждаше толкова далеч, когато за първи път срещнах Надин в колежа.
Спомням си как привлече вниманието ми, докато седеше на стълбите пред библиотеката със скицника си, напълно погълната от работата си. От този момент нататък знаех, че тя ще бъде някой важен в живота ми.
Веднага се влюбихме и Британи се роди пет години след като се оженихме. Нашето малко ангелче беше само на четири месеца и всичко трябваше да е страхотно. Въпреки това Надин напоследък имаше някои проблеми.
Беше настрана и по-тиха от обикновено. Казах си, че това е просто стресът от това да съм нов родител — безсънни нощи и изискванията на нейната работа на свободна практика — но това започна да ми тежи.
Бях я заварил да се взира в Британи със странно лице, сякаш носеше тежестта на света. Не бях сигурен как да го приема, но днес трябваше да бъде радостен ден. Беше кръщенето на Британи, време да почетем живота, който бяхме създали.
Погледнах към спалнята, където Надин все още спеше, сгушена под завивката. Може би днешният ден може да подобри настроението й, разсъждавах аз. И двамата имахме нужда от нещо, за което да се радваме.
Когато пристигнахме в църквата, всичко беше нормално. Старите каменни стени, ароматът на тамян — всичко това изглеждаше толкова познато и успокояващо. Това беше църквата, в която родителите ми се венчаха и в която ме кръстиха. Сега беше времето на Британи.
Надин вървеше до мен, държейки Британи. Тя мълчеше цяла сутрин с пребледняло лице. Реших, че е само от нерви. Големите събития винаги я караха да се тревожи.
„Добре ли си?“ — попитах, като стиснах нежно ръката й, докато вървяхме по пътеката.
„Да, само малко нервна“, каза тя и се усмихна стегнато.
Кимнах, успокоен. нерви. Това беше всичко.
Отец Гавриил ни посрещна топло и кръщенето започна с молитви и благословия. Почувствах прилив на гордост, докато стоях там със семейството си, вярвайки, че това е моментът, към който винаги ще гледам назад като към началото на нашия перфектен живот заедно.
Но тогава отец Гавриил взе Британи в ръцете си и нещо се промени. Топлината в стаята изведнъж стана студена.
Ръцете му трепереха, докато я държеше, а лицето му се промени от състрадателно към озадачено. Погледът му се прикова върху лицето на Британи и той изглеждаше стреснат, сякаш беше свидетел на нещо невъзможно.
„Какво не е наред?“ — попитах и в стомаха ми се появи възел.
Гласът на отец Гавраил потрепери, когато той погледна към мен и после отново към Бретан. — Това е невъзможно — промърмори той. „Това дете… тя има рожденото петно на брат ми.“
Усетих как сърцето ми спира. „Какво каза току-що?“
Той преглътна мъчително, очевидно опитвайки се да разбере смисъла на всичко това. „Брат ми Матю и аз имаме изпъкнал рожден белег във формата на полумесец зад лявото ни ухо. Това е в семейството ми. Британи носи същия белег.“
Земята сякаш изчезна под мен. Хвърлих поглед към Надин, която вече се отдръпваше, лицето й беше бледо като чаршаф. Тогава неочаквано тя се втурна от църквата.
„Надин!“ Извиках, но тя не спря.
Мърморенето на събранието изпълни въздуха, докато останах неподвижен, опитвайки се да смеля току-що чутото. Британи не беше ли моя? Това не може да е истинско. Нямаше никакъв смисъл.
Отец Гавриел промърмори нещо за брат си и как Британи приличаше точно на него, когато беше бебе, но не можах да обърна внимание. Всичко, за което можех да мисля, беше бягството на Надин и ужасната реалност висеше във въздуха.
Тичах след нея, а умът ми препускаше в хиляди посоки. Когато се прибрах вкъщи, я заварих трескаво да опакова куфар в спалнята ни.
„Няма да си тръгнеш“, отвърнах с леден и чужд глас, „не и докато не ми кажеш истината.“
Надин дори не се обърна към мен, докато тъпчеше предмети в багажа. — Даниел, аз…
„Британи не е ли моя?“ — попитах аз, гласът ми трепереше, когато ме обзеха гняв и предателство.
Тя замълча, ръцете й трепереха. Тя бавно се обърна към мен със зачервени и насълзени очи. „Много съжалявам“, промърмори тя. — Никога не съм искала да разбереш по този начин.
Не можех да повярвам на това, което чух. „По този начин?“ – говорех ядосано. „Как се очаква да разбера? На нейното дипломиране?
Надин заплака и покри лицето си. „Това беше грешка, Даниел. — Бях самотна, а Матю…
„Казваш ми, че Британи е на Матю?“ — попитах аз с глас, пълен с недоверие.
Тя кимна, срамът тежеше върху нея. „Не бях сигурна как да ти кажа. — Никога не съм имала намерение да те нараня.
„Ти вече ме унищожи“, измърморих, усещайки как скръбта ме поглъща отвътре.
Нямаше какво друго да кажа. Надин ме беше измамила и съществуването ни беше изградено върху лъжа. Тя свали пръстена от пръста си и го остави на нощното шкафче.
„Ами Британи?“ — попитах с напрегнат глас. — И нея ли напускаш?
Тя се поколеба, преди да отговори, очите й бяха пълни с угризения. „Не съм сигурна дали съм създадена да бъда майка. Извинявам се, Даниел. „Просто вече не знам какво да правя.“
И точно така, тя си отиде.
Тази нощ домът изглеждаше кух. Седях тих, парализиран, докато Британи спеше горе. Думите, които каза отец Гавриил, прозвучаха в съзнанието ми. — Тя е на брат ми. Но каквато и да беше реалността, не можех просто да напусна Британи.
Тя не беше моя кръв, но аз бях присъствал през всяка секунда от краткото й съществуване. Бях й баща по всички важни начини.
Качих се горе и седнах до леглото й, гледайки как спи. „Ти си моя“, казах тихо със сълзи в очите. „Каквото и да става, винаги ще бъдеш моя.“
В този момент разбрах, че любовта не е свързана с биологията. Ставаше дума да присъстваш, да се показваш и да предлагаш всичко, което имаш. Британи се нуждаеше от мен и нямах намерение да я изоставя.