Учени за първи път съживиха клетки на жаба, изчезнала преди 130 години

Екип от молекулярни биолози постигна революционен пробив, успявайки да възстанови жизнеспособни клетки от вид жаба, смятан за изчезнал преди повече от столетие. Откритието обещава нови възможности за изучаване и опазване на редки и изчезнали видове.

Неочакван пробив в генетиката

Изследователите от водещ университет в САЩ са използвали древен ДНК образец, съхраняван в музейна колекция от 19-ти век. Чрез прецизна техника за активация на замразени клетки те успяха да създадат първите живи фибробласти на жабата Gastrotheca rosaliae, която е изчезнала официално през 1890 г. Този експеримент бележи първата демонстрация на успешно реанимиране на клетки от организъм, невъзстановяван с десетилетия.

Методология и научен процес

Стратегията включва няколко ключови етапа: екстракция на фрагментиран ДНК материал, реконструкция на генома чрез съвременни биоинформатични алгоритми и култивиране в условия на стволови клетки. Прилагането на CRISPR/Cas9 технология позволи заличаване на мутации, натрупани през годините, и реконструкция на оригиналната ДНК последователност. Резултатът е серия от здрави клетки, способни да се делят и потенциално да се трансформират в различни тъкани.

Перспективи за възстановяване на изчезнали видове

Успехът отваря врати към по-широки проекти за депериждане на изчезнали видове, в т.ч. бозайници, птици и други земноводни. Концепцията за „декойлдинг” (de‐extinction) обаче поставя въпроси относно етика, биоразнообразие и екологичен баланс. Все пак учени смятат, че възстановяването на генетично разнообразие в застрашени популации може да помогне за справяне с глобални заплахи като климатичните промени и човешката дейност.

Заключение: Пионерското постижение демонстрира колко бързо напредва животинската генетика и предлага обещаващи инструменти за бъдещи изследвания. Съживяването на клетки от изчезнали видове може да промени нашето разбиране за възможностите на науката и опазването на природата.