Хиляди българи се излекуваха, а тълпите прииждат! Чудотворна вода цери всичко в олтарната част на манастир

Голямобуковският манастир „Св. Петка (Животоприемен източник)“ притегля с целебната си сила.

В олтарната част е аязмото „Животоприемний източник“. Водата е чудотворна и лекува редица болести.

Голямобуковският манастир е единственият оцелял и действащ мъжки манастир в Странджа. Намира се на 4 км източно от село Голямо Буково (наричано Коджа бук до 1934 г.) и на 50 км южно от Бургас. Манастирът е разположен в една от най-малко посещаваните части на Странджа в доста див и слабонаселен район пише lekuva.net.

Изворът

На Светли петък е храмовият празник (първият петък след Великден), когато богомолци от страната и чужбина идват, при- теглени от целебната мощ на извора. „Животоприемний източник“ лекува бъбреци, черен дроб, жлъчка, безплодие, неврози. Живата вода връща зрението. Преди време се е правел великденски събор, на който момите виели кръшни хора, а бабите обикаляли със свещи, да ги вардят. Светата обител се поддържа от йеромонах

Евтимий, който от 20 години живее тук. Църквата, жилищната сграда и стенописите са подновени.
Преди време руска пророчица предрекла, че в манастира ще забие камбана. Звънът й вече отеква в Странджа. Тя е дар от чешкия учен д-р Петер Лехнер, който чува за необикновения извор, докато бил на ваканция на морето. Водата го излекувала от тежко заболяване и той дарил камбаната.

Космическо енергийно излъчване

Известният учен Михаил Гейлер от  московския център по народна медицина през 1992 г. измерил енергийно местността и установил, че след Хималаите храмът в Голямо Буково е втори по космическо енергийно излъчване в света.

Манастирът е построен през XII в. върху древно светилище. От Синайската планина идва Григорий Синаит, който сънувал лековития странджански извор.

Потеглил с кораб от Цариград към Созопол, навлязъл в планината и основал манастир. Моли помощ от цар Иван Александър. При монасите от „Св. Животоприемен източник“ идва и Свети Теодосий Търновски, който напуска висшия държавен пост в двореца, както и св. Ромил Видински от Парорийския манастир „Св. Григорий Синаит“ – люлка на исихасткото движение, просъществувал до XIV в., когато е разрушен от турците.

Животоприемният храм е възстановен в 1873 г. Коста Янов от с. Голямо Буково, който дълго боледувал, сънува Богородица, която му заръчва да открие тайнственото място „Големият змийлак“ при Осман баир. Болният послушал съвета на Божията майка и се измил с водата, която го изцерила. При строежа открили железен кръст, пиринчена кадилница, мраморна плоча „Свети Престол“. През 1903 г. монахът Гай получава 1016 дка земя. Забогателият и укрепнал манастир се сдобива с нови стопански постройки.