Kогато у нас радиото е било лукс, телевизия не е имало, а религията е била гонена и отричана от соц.властта, онази прастара и изпитана медия, която предава от ухо на ухо, прави известна в цяла България една икона. Тя е на светия египетски воин и мъченик за Христа св. Мина в Обрадовския манастир. И тръгват поклонници към нея, та досега – да целунат светинята или да смогнат свещеникът отец Любен да им прочете молитва за здраве и успех.
Повечето поклонници просят Божията помощ чрез молитвеното застъпничество на светеца за излекуване на нелечими заболявания.
Известни са множество случаи на излекуван рак и тумори в последна фаза, на успешни операции, за които медицината “не дава надежда”. Такава е историята на П. А. от София. Синът му заболява тежко – в сърцето му скенерът открива грудка инфекциозни бактерии. Лекарят съобщава на семейството, че единственият изход е сърцето да се отвори, мембраната, върху която са се наместили бактериите, да се изреже и ако “Бог даде”, момчето ще може да живее още десетина години при строг режим и постоянни грижи.
Вестта съсипва близките. Те са готови да продадат имоти и жилището си само и само да спасят най-голямото си и единствено богатство. Бабата, която още от младини е редовна поклонничка в Обрадовския манастир, настоява да се отиде пред иконата и именно отец Любен да прочете молитва. В други случаи семейството се отнася с пренебрежение към думите на старата, но сега отчаянието ги е обзело изцяло. Отиват вкупом, като придържат немощно движещия се младеж.
След молитвата му прилошава. Отвеждат го в болницата, за да го подготвят за операцията. Преди да влезе в операционната, известният хирург д-р И. О. прави нов скенер. Какво се случва след това? Телефонът в дома на болния звъни. Майката вдига слушалката, слуша какво казва лекарят и не вярва на ушите си: инфекциозните бактерии ги няма, но не само в сърцето, няма ги никъде в организма на детето й. Не може да има грешка.
Близките помолиха да не разказвам за този случай, но нека ми простят този грях – хората трябва да познават силата Божия.
В друг случай майка, прехвърлила тридесетте, ражда близнаци. Едното от децата има сериозни физиологични смущения и лекари вече я подготвят, че ще го загуби, но все пак ще й остане едно дете. Майката пада пред иконата на св. Мина и… детето оживява.
Пред чудотворната икона идват всякакви хора. Преди време тук важно пристъпват босовете на охранителна фирма, които запалват свещи, пускат в дискоса с широк жест здрава сума пари и си тръгват. Свети Мина се смята за покровител на воините и стражите, на пътниците, на шофьорите.
Получава се обаче нещо съвсем далеч от очакваното – един от съдружниците изчезва с голяма част от капитала. Друг е прострелян от засада.
Бог е всемилостив и справедлив и изпълнява само тези молитви, които имат значение за спасението на душата на молещия се. Понякога няма да изпълни веднага или дори въобще молитвата, защото по-добре от нас знае какво е нужно за нашето спасение. За повечето от посетителите не е ясно кой всъщност дава изцелението – свети Мина ли, иконата с неговото изображение ли, или Бог. Вярващите знаят, че иконата няма магическа сила и не действа като чудодейните предмети от фентъзи филмите. Тя е само изображение на светеца, към когото се отправя молитвата. Светецът нищо няма да направи пряко Божията воля и неговата сила е всъщност проявление на Божията сила! Светецът с мъченичеството си за Христа, с подвижническия си живот е заслужил да стои пред лицето Господне. Затова Бог чува неговото застъпничество непосредствено и въздава милостта си.
Как тогава иконата е чудотворна?
Това изображение е било свидетел на много искрена мъка и чиста вяра от страна на идващите десетилетия наред отрудени и лишени от надежда българи. За светеца да се дойде до това изображение е равносилно на подвиг! Нали човек трябва да насили волята си, за да отиде до манастира. Още повече че по времето на “развития социализъм” в близост построиха софийската пречиствателна станция и околността отдалеч мирише на фекалии. Доста воля и вяра са необходими, за да се преодолее отвращението, особено докато се минава по мостчето пред манастира.
Когато София е стигала едва до Лъвов мост, селяните пасели добитъка си на това място, което има особена притегателна сила. Старите твърдят, че там е имало манастир още от римско време. За да се построи обаче, трябва да са престоявали мощи на светец, докато са пренасяни някъде. Манастирът тогава е имал 40 параклиса, като някои от тях носели имената на апостолите Петър и Павел, на св. Николай Мирликийски, на светиите Козма и Дамян. Когато започва строителството на пречиствателната станция, се откриват основите на сгради по римски тертип – с камъни и плоски тухли. Смята се, че още тогава манастирът е носел името на египетския мъченик св. Мина.
През 1927 година пастири в околността забелязали на повърхността керемиди, тухли и парчета от обработен старовремски мрамор. Било Кръстовден по стар стил. Започнали да копаят и открили олтар на църква с кладенец до него, който не можел да е нищо друго освен аязмо. Намерили и част от кадилница и дискос, който в момента се намира в музея на Светия синод.
Без да има тогава телевизия и средства за осведомяване като днешните, новината се разнесла из цяла България, която по това време е една от най-православните страни в света. Към мястото на разкопките тръгнало множество от всички краища на страната. Който идвал да се поклони, оставял по нещо на известните тогава с честността и вярата си първооткриватели на манастира. На 24 ноември – празника на св. Мина (сега е на 11 ноември) се събрало огромно множество и – кой повече, кой по-малко – всички дали средства за дървен иконостас и икони на възстановената черквица. Този иконостас е подменен през 1942 г., когато е построена и сграда за подслон на поклонници. Тя е съборена през 1969 година, като на нейно място е построена двуетажната сграда, а в съседство – друга по-малка, които могат да се видят и днес.
Църковното настоятелство на черквата в Обрадовци “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и монахиня Анисия от черквата “Св. Петка” в Орландовци се запретнали да построят нов храм. Началото на строежа, осъществен с дарения, е на 19 август същата година и приключило през 1945 г. Работата ръководил майстор Тома Иванов от Варна.
Иконите на олтара са изрисувани от проф. Георги Богданов, а дърворезбата на иконостаса е дело на Мирчо Радулов и Коста Диноев от София. На 21 октомври 1945 г. храмът е осветен. (Пет години по-късно се изгражда параклис на светите братя безсребърници Козма и Дамян, в който сега се извършват богослуженията през зимата.)
Първоначално голямата икона на св. вмчк Мина е поставена в параклиса “Св. апостоли Петър и Павел”, в който се намира и аязмото. След построяването на черквата, носеща името на св. Мина, е преместена в притвора на храма, където се намира и до днес.
Тя е и основната цел на поклонението. Датира от 1946-1947 г., ако се вярва на разкази на поклонници. Други пък твърдят, че е донесена през 50-те години на миналия век на гръб от самия автор. За такъв се спряга руският художник Михаил Малецки. Той е работил по реставрацията във Военноисторическия музей известно време, съобщи директорът му Петко Йотов. Според разкази на Малецки се явил насън мъж с копие и щит и заповядал да бъде нарисуван.
Образът от иконата бил като този от съня на художника. Чудесата тръгват още с появата й в манастира. Освен че молитвите към св. Мина церят от тежки болести, светецът помага също за сполучлив брак, за рожба, за намиране на откраднати или загубени вещи и за какво ли не още. Св. Мина е помощник в трудности и беди и закриля бездомни и сираци.
Чудотворната икона върши своето благодатно дело – без шум, без телевизионни реклами и без присъствието на ВИП персони, които да придават външен блясък на това, което става невидимо за очите, но доловимо от сърцето, когато то е чисто от страсти и не общува с бесове. Едва ли скоро ще се намери някой в столичната администрация да премести пречиствателната станция. Отровната смрад още дълго ще бъде свидетелство за борбата на плътта с духа. Но този, който се пребори с неприязнените усещания, винаги е възнаграждаван според вярата си, защото иконата не оставя никого с напразни надежди.
РУСИ СТ. РУСЕВ
Източник: 24 часа
