Свилен Свиленов, човекът отгледал 22-годишния Николай Златков като свой син, наруши мълчанието си с емоционално и остро изявление. В него той разказва за „необикновеното“ момче Ники, живота им в Мексико и причините да не вярва на нито една дума от официалното разследване.
Детето, което виждаше аури
Свиленов описва Николай като изключително емпатично дете, което още от малко в София е помагало на възрастни хора и е защитавало слабите. Най-впечатляващият спомен е моментът, в който малкият Ники попитал родителите си дали виждат „цветовете на хората“.
„Оказа се, че вижда аури. Казваше, че тези със син цвят са много добри, а в червено са малко лоши, но може да се оправят. Такъв човек не би посегнал на себе си, нито на друг. Убийството на кучетата е най-силното доказателство, че версиите за самоубийство са нелепи“, категоричен е пастрокът.
Истината за Мексико: От Тенерифе до Плая дел Кармен
Свиленов изяснява, че заминаването им от България е било семейно решение заради „токсичната среда“, а не под влиянието на Иво Калушев (Лама).
-
Животът в Мексико: Ники се влюбва в гмуркането и спорта. Свиленов отрича слуховете за „сектантски лукс“ – къщата е била функционална, а басейните са стандарт за района.
-
Конфликтите с Калушев: Пастрокът признава, че е имал сблъсъци с Иво относно методите му за отделяне на децата от семействата, но подчертава: „Това не го прави убиец. Иво никога не ни е искал пари.“
Срещата с Валери и „съшитите версии“
Пастрокът коментира и обвиненията на Валери Андреев – момчето, което твърди, че е било жертва на насилие. Свиленов се е срещнал с Валери през 2024 г. и въпреки че определя историята му като „трогателна“, посочва, че в Мексико момчето е изглеждало спокойно и никога не е споменавало за проблеми.
„В България законност няма“
Свилен Свиленов изразява дълбоко разочарование от българските институции и медии, които според него целенасочено „очернят“ жертвите.
„Нито един от тях не е убиец или самоубиец. Това противоречи на вярванията им. Твърдо стоя зад искането за независимо международно разследване. Държавността ни е стигнала дъното“, завършва той.