Сянката на Държавна сигурност над клането в „Петрохан“: Агент „Живко“

Разследването на бруталното убийство на тримата „рейнджъри“, чиито тела бяха открити „за назидание“ край хижа Петрохан на 2 февруари 2026 г., придобива неочакван политически и шпионски привкус. Докато полицията издирва сочения за мозък на операцията Ивайло Калушев, архивите на Комисията по досиетата разкриха любопитни детайли за неговия произход.

Бащата – агент на разузнаването и контраразузнаването

Оказва се, че бащата на издирвания беглец – Георги Калушев, е дълбоко свързан със структурите на бившата Държавна сигурност. Според документи, огласени още през 2014 г., Калушев-старши е вербуван през 1972 г. от Първо главно управление (ПГУ) под псевдонима „ЖИВКО“.

Бил е ценен кадър на икономическия отдел на разузнаването, а по-късно и агент на Второ главно управление (контраразузнаването). Особено интересен е фактът, че сътрудничеството му продължава и след 10 ноември 1989 г., като през август 1990 г. е наложена изрична забрана за достъп до личното му дело. В цивилния живот той е заемал високи постове в УНСС, включително ръководител на катедра „Бизнес администрация“.

Пътят към „Петрохан“ и НАКЗТ

Синът му, 51-годишният Ивайло Калушев, закупува туристическия дом през 2020 г. Година по-късно сградата е отдадена под наем на Ивайло Иванов (един от убитите), с когото учредяват неправителствената организация „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ).

Организацията, представяща се за пазител на природата, се оказва в центъра на криминалната драма, но и на любопитно спонсорство.

Кметът Васил Терзиев и „наивното“ обяснение

В контекста на събитията изплува името и на столичния кмет Васил Терзиев. Самият той потвърди, че е бил сред активните спонсори на сдружението НАКЗТ. Терзиев защити действията си с аргумента, че убитите Иво, Дечо и Пламен били „добри хора“.

Това обяснение обаче влиза в остър разрез с позицията на Министерството на екологията. Миналата година ведомството прекрати договора си с НАКЗТ с мотива, че дейността им е напълно неефективна и без никаква полза за държавата. На вече сваления сайт на агенцията е съществувала специална страница с благодарности към Терзиев и други финансови благодетели.

Въпроси без отговор

Дали „рейнджърската“ организация е била параван за други дейности, наследени от методите на ДС? Каква е реалната причина бизнес елитът на София да финансира структура, която държавата определя като безполезна? И къде се крие Ивайло Калушев, чието минало е здраво вкоренено в архивите на службите?

Случаят „Петрохан“ спира да бъде просто криминален инцидент и се превръща в сложна плетеница от икономически интереси, политически зависимости и наследството на агент „Живко“.