Нашенка побърка Белгия с бабини рецепти: Изкарвам по 48 часа без да мигна заради поръчките

Мирчихан Мехмед, или Мери, както всички я наричат, е от Русе, но от 15 години живее в Белгия. В страната на шоколада младата жена открила възможността да осъществи своите кулинарни таланти и да превърне това, което ѝ доставя радост, в удоволствие за другите – да прави десерти, торти и други сладки изкушения, предаде Дунав мост

„Торти и сладки правя от дете. От десет – дванайсетгодишна ръцете са ми в тесто, корабии, бисквити и блатове. Това ми беше като хоби. Много обичам да правя сладки неща“, разказва нашата сънародничка. След като започнала да прави торти за своите деца и приятели, една нейна приятелка ѝ казала: „Защо не започнеш да ги продаваш? Толкова хубави ги правиш…“ И преди около 14 години Мери си пуснала една обява във фейсбук. Така започнало.

Пази ревниво рецептите от майка си и баба си

Всички сладки и торти, които прави Мери, са по стари български рецепти, наследени от майка ѝ и баба ѝ, които пази ревниво. Казва, че само декорациите на торите са по желание на клиента.

„Каквото пожелае клиентът, това правя. Но основните ми сладки, торти и рецептите ми са от едно време. Още от времето на майка ми, когато тя ги правеше по стари рецепти. Например, българските фунийки, кошнички, прасковки, тук ги няма в белгийското сладкарство. При нас са традиционни, най-вече по Коледа и Нова година. Орехчетата, които се правят с преса, тук ги няма. Даже пресата, която ползвам за орехчетата е вече на 40 години. Тя е наследство от майка ми. И не си давам рецептите. Строго ги пазя“, казва Мери.

Клиентите ѝ са хора от всички националности. „Имам всякакви клиенти – българи, турци, мароканци, африканци, белгийци. Понеже нашите български торти са сиропирани, сочни, мекички. Докато в белгийските и френските сладкарници тортите не се сиропират, не са сочни. Те са само блат и крем. Българският вкус им допада, защото тортите са по-свежи, по-сочни и кремовете не са натрапчиво сладки, не са тежки“, обяснява Мери.

Творчество и предизвикателства

Нужно ли е въображение за да си добър сладкар и има ли творчество в занаята? „Клиентът ми изпраща снимка с модел за рождения ден на дете. Например, темата е „Хелоу Кити“ и иска торта по тази тема. Имала съм и клиенти, когато детето не може да си избере модел от фейсбук страницата и си рисува неговата идея, така както си представя тортата“, разказва тя.

„Рисунката ми я изпращат и аз приготвям тортата по този начин. Това си е предизвикателство за майстора-сладкар. За мен е чест, да направя нещо, което детето си представя в мислите или си сънува тортата. Наскоро имах една торта с мотор от захарно тесто. Една по една се правят фигурите, все едно се прави от пластелин. Правя 3D-торти във вид на коли. Поне два дена отнема изработването на такава торта“, допълва Мери.

Работа с любов, но без сън

Какво е усещането, когато знаеш, че допринасяш за по-доброто настроение на празника? „Аз се вълнувам може би повече от самите празнуващи. Дали ще се хареса? Стоя „на тръни“ докато си занесат тортата в цяло състояние, без никакви перипетии. Много е приятно, когато оставяш някаква следа след себе си“, казва Мери Мехмед.

Всяко нещо, което е направено с любов се усеща, признава тя и се радва всеки път, когато трудът ѝ е оценен. А обратната страна на медала – са моментите, когато се лишава от сън, за да изпълни дадена поръчка.

„Имала съм моменти, когато изкарвам по 24 часа, 48 часа без да мигна, защото имам страшно много поръчки. А това се случва най-вече по Коледа и Нова година. Доста натоварено ми е една седмица преди празниците.“

Мери е щастлива с това, което прави, най-вече защото носи радост на останалите. „Чувствам се точно там, където трябва да съм. Правя точно това, което искам да правя и го правя с желание. Когато човек работи професията, която му доставя удоволствие, тогава нещата, които прави стават перфектни“, казва нашата сънародничка.