Държавен служител: Парите, с които преди пълнехме хладилника за три седмици, сега можем да купим храна за два дни

Покачването на цените в България ще продължи до края на годината, като инфлацията се очаква да се задържи около 5% вместо първоначално планираните 2,8% в държавния бюджет. Това показват прогнозите на икономисти.

През август годишната инфлация достигна 5,3%, като ръстът се дължи на поскъпване на храните, облеклото, обувките, образованието и ресторантьорския сектор. Ситуацията беше потвърдена и от Международния валутен фонд (МВФ), който е на мисия в страната.

Според експерти, решението за справяне с инфлацията включва две основни мерки: промяна на данъчния модел за осигуряване на повече приходи и намаляване на социалните разходи.

От КНСБ отчитат 70% надценка на цените от борсата до магазина.

„Просто с парите, с които преди пълнехме потребителската кошница за две-три седмици, сега можем да купим храна за два дни“, коментира пред БНТ Десислава Даскалова, държавен служител.

„Пилешкото и свинското се повишиха, също кашкавалът и сиренето. Зеленчуците паднаха, но не всички“, добавя Маргарита Краева.

64-годишната Даринка Харизанова от Русе разказва, че минималната ѝ пенсия от 630 лева не стига за повече от най-необходимото:

„Много рядко има месо на трапезата. Голямата част от парите отиват за лекарства и сметки. На концерти много пъти съм искала да отида, имам любими певци, но не мога да си го позволя.“

По данни на НСИ натрупаната инфлация за последните три години е 18,3%, а за последните пет години – 37,9%. Потребителската кошница на най-бедните 20% от домакинствата също показва увеличение през август.

„Едва ли инфлацията ще тръгне надолу. Положителният сценарий е да се задържим на нива от 4–5%, провокирано от множество фактори“, коментира Петър Ганев, главен икономист в Института за пазарна икономика.

Една от причините за новото покачване на цените е бюджетът на страната, който харчи значително. „Ние сме в икономика с голям бюджетен дефицит, наливат се пари в икономиката, а ръстът на заплатите е сериозен. Разходите за труд са едни от най-високите в Европа“, посочва Ганев.

МВФ препоръчва мерки в следващия бюджет, за да се овладее инфлацията. „Най-важното е да се овладеят разходите за възнаграждения в публичния сектор и да се развържат социалните плащания, които са обвързани с минималната или средната заплата“, казва Фабиен Борнхорст, ръководител на мисията.

В същото време експертите от мисията на МВФ препоръчват и промяна в данъчната система, така че високо платените служители да плащат по-високи данъци.

„Разглеждали сме различни сценарии, включително въвеждането на необлагаем минимум и интервали на доходи с различни ставки“, уточнява Вахрам Степанян.

Икономистите напомнят, че по-високата инфлация има краткосрочни ползи за бюджета, тъй като приходите от ДДС и други данъци зависят от номиналния размер на икономиката. Това води до повече приходи от ДДС и други данъци, макар че високата инфлация няма да гарантира пълното изпълнение на бюджета в частта за събиране на данъци, включително рекордното увеличение на ДДС, заложено за тази година.