След бала, надрусани до козирката, разни богаташчета решиха да се изгаврят с едно момиче от класа

След бала, след като се напиха зверски, „готините“ просто захвърлиха Ника в гората да умира – години наред ѝ се подиграваха, а сега така решиха да „празнуват“. Но на следващия ден… всички ЗАМРЪЗНАХА от това, което ги сполетя.

Цялата идея беше на Кольо.

– Ей, що не вземем и Ника в клуба? – каза той, смеейки се, докато си мешаше водката с енерджи.

– Ника?! – изкикоти се Андрей. – Сериозно? Онази странна мацка, дето винаги е сама и все в черно ходи?

– Аха, същата. – Очите на Кольо проблеснаха. – Само за ташак. Ще се направим на мили с нея… пък ще видим какво ще стане.

Тая вечер ѝ звъннаха, и за изненада на всички, тя дойде. Беше тиха, затворена, но в погледа ѝ имаше нещо… дълбоко. Момчетата я поиха, бъзикаха я, а към края на купона, когато вече едва се държаха на краката си, я натъпкаха в колата и запрашиха към гората.

– Айде, слизай, Ника! – каза Кольо и просто я изритаха на някаква тъмна, забутана поляна. Момичето не се съпротивляваше. Само ги погледна и тихо каза:

– Вие го избрахте.

Смяха се и отпрашиха.

На сутринта… нещо се беше променило.

Андри не се събуди. Родителите му го намериха с писъци – със стъклен поглед и странни, черни следи по гърдите. Лекарите не откриха причина.

Никита се събуди с писък – твърдеше, че в съня ѝ Ника стояла над нея и говорела на някакъв чужд, шепнещ език. Стаята ѝ била пълна с натрошени огледала, а на стената, с кръв, някой бил изписал името ѝ. Вратата – заключена отвътре.

А Кольо… Кольо просто изчезна. Не се прибра. Полицията намери само колата му – празна, с отворени врати, а в жабката имаше само едно нещо: рисунка. Ника, с червени очи, на фон – гора, и отдолу надпис: „Вие го избрахте.“

Слуховете плъзнаха из училището. Всички знаеха какво са направили с Ника – дори и да не го казваха на глас. Момичето така и не беше открито. Претърсиха гората с кучета, хеликоптери – нищо.

Седмица по-късно, някой забелязал, че на абитуриентската снимка лицето на Ника било променено. Вече не се усмихвала плахо – гледала направо, с тъмен, пронизващ поглед, а зад нея… сякаш нещо се движело в сянката.

През следващите години никой от „готините“ не остана нормален. Един полудя. Друг изчезна. Нито един не заживя нормален живот.

А Ника? Говори се, че понякога може да я видиш край гората, точно в полунощ. Едно момиче, с черни дрехи и светещи в червено очи.

Но само ако наистина си виновен.