Бащата на Сияна показа единственото нещо, останало от дъщеря му

Днес всички пътища водеха към Телиш.

Селото, откъдето са бабата и дядото на Сияна и където то трябваше да прекара пролетната си ваканция.

Хиляди плакаха

Хиляди се събраха и хиляди плакаха, когато чуха песен, посветена на загиналото дете.

Задаваха си въпроси – можеше ли това да не се случи, кой е виновен, дали само институциите, или и ние като общество имаме вина.

Николай Попов, бащата на Сияна, намери сили да види в загубата знак за промяна и да я поиска . Протестът не е политически, заявиха организаторите от кметство Телиш и поискаха незабавни мерки за пътищата и срещу безразсъдното шофиране.

“Ето това е останало от детето ми”, каза бащата на Сияна и показа гривничка.

„Един знак за 50 лева не можахте да сложите“

„Цинизъм, цинизъм, цинизъм до краен предел – един знак за 50 лева не можахте да сложите“, заяви той.

Докато хора отблизо и далеч се стичат към центъра на селото, един покрусен баща се изправя в името на живите.

„Ние не сме враг на институциите. Разберете, ние искаме да работим заедно с тях, това искам да обясня, това е разликата, не сме дошли тук да искаме доживотен затвор, искаме ефективни мерки, искаме строг, ефективен контрол, искаме да се случи промяна, да няма повече загинали хора на пътя, за да не е безсмислена тази поредна смърт на моето прекрасно дете“, каза Николай Попов.

„Ние сме тук, за да кажем с един глас – „Стига смърт на пътя“, заяви Нели Дакова, кмет на село Телиш.

Протестъп притихна по време на песен за Сияна: „Сега си светлинка и светиш вечно, звездичка нежна там си ти сияйна, в нощта си знам блестиш далечно, ала е денят е мрак без теб, Сияна“.

На протеста дойдоха и други близки на загинали в катастрофи.

„Нашето дете беше миналата година убито в Пловдив на пешеходна пътека, минаха две дела, била разстроена и се признава за виновна, осъдиха я две години условно“, коментира Иванка Матанова.

Многохилядното множество с малки лазарки начело потегли към изхода на селото и блокира главния път Луковит – Плевен.

„Тука пътуват хора, които всеки ден рискуват живота си“, заяви Мартин Христов.

„Имам дъщеря на две години и вече, меко казано, сме потресени от пътищата, по които сме принудени да возим децата си всеки ден, просто дупките са безкрайно дълбоки, безкрайно много от безкрайно много време“, коментира Йолина Дакова.

„Страшна агресия на пътя, няма уважение, няма толерантност между хората“, смята Йотко Георгиев.

Протест имаше и в Радомирци – селото, край което загуби живота си Сияна. И където вече има знаци, но Сияна я няма.