Защо 10 см сняг е катастрофа за държавата

Като гледам тревогите и неудобствата, които създава няколкосантиметровият сняг, си спомням за зимите от нашето детство, когато преспите бяха половинметрови в продължение на няколко месеца. Не помня да са спирали тока, водата, да не е имало снабдяване с продукти, да не е имало хляб. И не само в големия град, но и в малките градчета и селата. Това са 50-те и 60-те години на миналия век. Фурните си работеха, тогава във всяко село, градче, а в големите градски квартали имаше и по 2-3, и бълваха вкусен и топъл хляб. Влаковете закъсняваха, но не спираха. Спомням си малкото влакче от Червен бряг до Оряхово пуфтеше със специално съоръжение отпред на локомотива за почистване на снега. В София тролеи и трамваи си се движеха, периодично минаваха  оборудвани мотриси, чистеха снега от релсите, но транспортът не спираше.

Трудно може да си спомним моменти, в които да е спирал токът или пък да не е имало вода поради падналия сняг. Масовото отопление през зимните месеци беше с твърдо гориво, включително и в централните софийски квартали. Татковците ни всяка вечер зареждаха с дърва и въглища за следващото денонощие и разнасянето на пълните кофи от мазетата по етажите беше всекидневие. Някой би възкликнал, че това е било първобитно, но си спомням, че мъжете от кооперациите си се събираха по мазетата и за да си дегустират вината, ракиите и зелевия сок. И хич не им е било толкова тежко и болезнено това осигуряване на отоплението по този начин.

Не знам как става така, че днес пет сантиметра сняг е бедствие в държавата, десет е вече катастрофа. А уж сме в нов технологичен век, построихме пътища, градовете ни са с много нови квартали. Лошото е, че водопороводите, канализацията, електромрежата на повечето места е непроменена от онези години, само се кърпи и ремонтира, но с ново не се подменя и затова се тези сривове. Една Витоша с две основни шосета по нея, ама и двете са построени по онова време, и нея софиянци я губят днес, защото е непосилно почистването на тези два пътя. Онези поколения им ги построиха тогава, те днес не могат да си изринат снега, за да ги ползват. Та затова са зимните ни несгоди, промениха се епохите, днешните неуредици взеха връх и затова зимите са непосилни.

Станимир Михов, София