Бившият голмайстор на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов коментира тържеството на Българския футболен съюз по случай „100 години български футбол“. Той не присъства на церемонията.
Пред „Дарик“ той заяви: „Дали бяхме поканени? Това е дребнотемие, което не присъства в моя живот. Но когато се стигне до коментари на личностна основа, е нужно да дадеш позиция. Не съм бил поканен, не съм и държал да бъда поканен, но си има определен протокол. Не се прави по телефона. Има си имейл, пращаш нужната покана. Както се свързват с мен много други хора, които ме канят на различни мероприятия. Не по телефона. Ти не можеш да ми звъннеш, ако ти нямам номера. Не съм случаен човек от улицата, всеки да ми звъни от цял свят. Дори тогава, пишеш SMS, за да видя кой си. Не каниш Сульо от улицата, за да ми звъниш да заповядам там и там.
Обидното може би е, че много заслужили хора не бяха там – Спиро Дебърски също не беше там. Ако ме бяха поканили, щях да се замисля, тъй като става дума за 100 години български футбол. Аз съм тръгнал от българския футбол, щях да преценя плюсовете и минусите, но най-вероятно нямаше да отида, защото не съм лицемер. Какво ще си говорим с теб, като виждаме нещата по различен начин. Сблъскват се различни култури. Не става дума само за мен, Мартин и Стилиян. Аз съм играл в България реално само година и половина – има хора, които са играли тук през цялата си кариера, отдали са се изцяло на българския футбол, аз съм вял българското знаме навън.
Тържеството си заслужава, разбира се, става дума за 100-годишнина, но видях някаква избирателност, така не се прави според мен. Спиро Дебърски, Добромир Жечев, Стоян Йорданов, Пламен Марков, Митата Якимов и много други хора, които заслужават уважение. Нямаше и собственици на клубове, които си дават парите за футбола. Те също имаха място. Щях да го направя по различен начин, говоря хипотетично, разбира се.
Видях тотална безвкусица. Накрая „балет“, което си е жив стриптийз, това не отива на такова събитие. Копиране на „Мулен Руж“, то се вижда, ако ще да казват балет, ръченица. Някой трябва да бъде уволнен на момента за това нещо. А с какви пари плащаш това събитие – нали няма пари, това чухме? Освен, ако спонсорите не са платили за цялото събитие. Президентите на ФИФА и УЕФА са тук по протокол. Аз съм президент на фондацията си, може би в техните очи аз заслужавам да получа покана по телефона.
Дали бих поканил Борислав Михайлов? Труден въпрос. Най-вероятно бихме го поканили, като отделим ръководителя от футболиста. Като футболист – САЩ’94 това си остава завинаги. Не можем да го пренебрегнем и заслужава покана. Като видя хора, които не харесвам, знам какво са направили срещу мен в борбата, която водихме, не отивам при тях. Как да съм там? Да, трябва да си гъвкав и диалогичен, но не да жертваш моралния си компас. Ако съм същият човек, който съм бил преди десет години, значи съм глупак. Ако не си давам сметка, че трябва да бъда различен за този пост, значи не съм въобще за там.
Ако са били президентите на ФИФА и УЕФА на онова шоу, това е тотална излагация. Това не трябва да става на такава церемония. Човекът, който го е организирал това нещо, трябва да бъде уволнен моментално. Какво е установено от одита на БФС? Михайлов казва, че БФС е сред водещите федерации в Европа? Това са глупости. Знам много циркаджийски истории от конгреса, как, например, някой е вадил бюлетини от гащите си и ги е слагал на масата. Аз, Мартин и Стилиян сме си в играта. Ние сме Президентите на народа. Това е факт. Ние не се притесняваме и срамуваме от това, което сме направили за три години. Някои път я няма справедливостта в живота. Може би е забавена“, каза Бербатов пред „Дарик“.
„В лицето на Илиан националният отбор има треньор, който знае какво прави. Да се надяваме, че ще има някакво надграждане. Трябва да движим напред – на моменти ще има проблясъци, после пак ще има надолу, не сме стигнали на ниво да стигнем до голям успех и да продължим нагоре. Това, че вратарят на Ейре е от Ливърпул нищо не значи. Предполага, че този вратар има някаква класа. Но няма да се свиваш, ще се амбицираш – вкарваш му гол, значи си вкарал на вратаря на Ливърпул. Трябва да намериш нужната мотивация. Така едно време вкарах гол на Шмайхел. Когато си футболист, трябва да си осъзнат. И аз чух за комар в националния отбор. И аз съм бил футболист, и аз съм играл карти – нормално. В автобуса на Юнайтед сме играли карти, докато пътуваме за мач.
Днешните футболисти се настройват по различен начин, всеки трябва да си намери начина – Кевин де Бройне си гледа телефона пет минути преди началото на мач. Други слушат музика. Аз също съм цъкал карти в националния отбор, но не до пет сутринта. Затова казвам, че трябва да си осъзнат. Ако играеш карти до пет часа, може талантът ти да те покрие след това на мача. Не знам дали момчетата са играли на пари, това не знам, нямам такава информация. Не трябваше да се говори толкова, прекали се, това малко подрива треньора. Но пък треньорът не е пъдар. Играй карти до определено време, играй с точните хора, но така че на другия ден да даваш всичко от себе си. Имал съм много колеги в чужбина, които са идвали пияни на тренировки, но после талантът ги покрива на мача. Не трябва да се надценяваш. Играли сме до късно карти, разбира се. Дали ще е карти, табла, „Плейстейшън“, има и такива моменти“, продължи бившата звезда на Манчестър Юнайтед и Тотнъм.
„Тренировките в ЦСКА? Десет минути мога да изкарам в мач, ако има кой да тича, а аз да я давам. Да, тренирам с ЦСКА. И днес тренирах. Приятели сме с треньорите от много време. Ние разграничаваме приятелството от работата, те са правилните хора за ЦСКА. Те са си заслужили този шанс, знам през какво са минали и че са си записвали от най-добрите. Трябва малко търпение, нещата ще се получат. Сигурен съм.
Футболът ми е любов – ако треньорите ми позволят, помагам и давам на нападателите съвети. Понякога се притесняват, както аз едно време съм се притеснявал от Райън Гигс. Дали ме чуват, не знам. Напрежение е, ако нямаш какво да ядеш и се чудиш откъде ще вземеш заплата, да имаш да изхранваш три деца, да работиш на пет места, това е трудното в живота. Да играеш любимата си игра, това не е напрежение. Искам да виждам треньори като Томаш, Генчев – талантливи, с визия. Когато има престрелка между треньорите, такава е имало и между Фъргюсън и Венгер например, може треньорът да го прави, за да поеме той напрежението. Има го това нещо“, добави легендарният нападател.
