Децата завели майка си в една стара къща в селото, оставили я сама, без храна, и си тръгнали. И когато дъщерята се обадила шест месеца по-късно, тя била шокирана да чуе това, което е чула

– Мамо, ще имам близнаци. Не мога да живея без теб… – Олга Захаривна отиде при дъщеря си. Рик има две малки деца… – Можеш да останеш при нас. Жена ми ще отиде на работа. Ще направим ремонт…

Оля Захаривна продава къщата си в селото и се премества при дъщеря си и зет си, въпреки че приятелите ѝ я разубеждават. Изминали още три години. Все по-често в разговорите между дъщеря ѝ и зет ѝ проблясват думи за тесните условия в 40-метровия апартамент. Накрая Олга Захаривна не издържала повече и помолила зет си и дъщеря си да й намерят малка къща с парите, останали от продажбата на къщата. Те намерили някаква полуразрушена къща.

Донесоха я и си тръгнаха. И с такъв обиден поглед казаха: “Защо майка ми е изненадана? Тя може да живее с нас.”… Къщата беше напълно изоставена. Прах, паяжини, мишки, изгнили подове…

Излязох да видя какво не е наред с плевнята и лятната кухня. Преди да стигна дотам, една млада жена ми извика: – Здравей. Казвам се Анна. Живея в съседство с вас. Ще те вземат ли? “Здравейте, Анна – усмихна се Олга Захаровна, – не, няма да ви вземат.

Аз ще живея тук. – Разбирам. “Тогава сме в извънредно положение – засмя се Хана и започна да се обажда по телефона. Десет минути по-късно един млад мъж косеше плевелите в двора с храсторез. Пет минути по-късно дойдоха още пет момичета (сестрите на Хана) и заедно започнаха да чистят къщата и двора. В продължение на една седмица Олга Захаривна прекарваше нощта в къщата на Хана, докато нейната се подреждаше.

И тогава тя бавно започва да свиква с местния ритъм на живот. Дори носеше градинската си продукция на близката магистрала, за да я продава… Дъщеря ми ми се обади шест месеца по-късно. За първи път.

– Мамо, зимата идва. Утре мъжът ти ще те прибере.” – Добре съм – отвърна Оля Захаривна и сложи слушалката. На следващия ден зет ѝ и дъщеря ѝ дойдоха да я посетят.

Олга Захаривна извади от мазето плодове и зеленчуци. Подаде ги на смаяния си зет. “Върви си с Бога – каза тя тихо, – и дано имаш съседи като мен, ако, не дай си Боже, се окажеш в моето положение”.