На 62 години съм, разведена и самотна – започнах връзка с 49-годишен, но той поиска…

Разведох се с първия си съпруг преди много години. О, той успя да ми опъне здраво нервите! Отне ми много време да се опомня след този брак.

Седеше без работа, изпи парите ми, изнесе всичко от къщата. Но издържах, защото синът ни растеше. Но един ден, когато Петър беше на 12 години, той дойде при мен и, гледайки ме право в очите, каза:

– Мамо, защо търпиш това? Изгони го!

Тогава сякаш капаци паднаха от очите ми и без капчица колебание изгоних мъжа си. Каква радост настана – думи не могат да го опишат. Впоследствие имах няколко гаджета, но никога не съм планирала сериозна връзка. Страхувах се да не попадна отново в капан.

Последните четири години бяха особено трудни. Синът ми отиде да работи в Канада и реши да остане там завинаги. Не искам да отида при него – твърде късно е да свиквам с друга държава.

Преживях много тежко карантината – никой не идваше да ме види. И тогава съвсем се сринах.

– Намери си поне приятел, за да има с кого да говориш! – убеждаваше ме приятелката ми.

– Виждаш ли, гледам връстниците си, а те всички са страшни и слаби. Срамно е да се показваш пред хората с мъже като тях. Защо са ми? За да мога да гледам някой на стари години? Те нямат нужда от приятелка, а от слугиня.

– Тогава запознай се с някой по-млад. Изглеждаш страхотно!

Тогава започнах да мисля. И по някакъв начин се случи така, че един мъж, който живееше в съседна къща, започна да общува с мен. Всеки ден разхождаше кучето си в близкия парк.

Казваше се Иван. Той беше разведен, бившата му жена заминала за Италия и имаше вече пораснала дъщеря. Беше красив, на 49 години. Да ви напомня, аз съм на 62. Започнахме да си говорим, а той ме гледаше толкова нежно – почти всеки ден ми носеше цветя. Дори не забелязах как вече се беше преместил при мен. Всички наоколо бяха изненадани как такъв величествен и интересен мъж ми е обърнал внимание. Няма да го крия, това ме поласка.

Готвех му вкусна храна всеки ден и с удоволствие перях и гладех дрехите му. Но един ден ми каза:

— Можеш да разходиш кучето ми – хубаво е да излезеш на чист въздух!

– Хайде да отидем заедно.

– Май не е много добре да се показваме твърде често пред хората заедно.

— Наистина ли се срамува от мен? – помислих си. И тогава осъзнах, че съм се превърнала в негова слугиня. Реших да поговоря сериозно с него.

— Аз смятам, че задълженията в домакинството трябва да се разпределят поравно. Можеш сам да си гладиш дрехите. И да си разхождаш кучето.

– Слушай, ако искаш млад и красив мъж, трябва да му угодиш. Иначе каква полза от теб?

– Имаш 30 минути да си събереш нещата и да се махнеш оттук!

– Какво?! Не мога, дъщеря ми вече доведе мъж в апартамента ми.

– Е, тогава живейте всички заедно!

Изгоних го без колебание. Въпреки че, трябва да призная, беше ми тъжно. Наистина ли е невъзможно жена на моята възраст да намери истинската любов? Искам много нежност…