Днешните студенти нямаше да минат 8 кл. през 90-те

Откъдето и да се погледне 8-ми декември си остава, може би, най-интересния празник за всеки докоснал се до университетското образование в България. Това е уникален български празник. Празник, измислен и наложен само в България още през далечната 1916-та година.

С известно прекъсване след 1944-та година се празнува и до днес.

По света студентите празнуват на 17-ти ноември – международен ден на студентите. И това, че си е само наш, го прави още по-специален и интересен. Дотук със статистиката.

През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях. Е, може би, без тази в момента. Няма власт, която да не е искала да ги постави под контрол и мониторинг. Няма власт, която да не е търсила тяхното съдействие в трудни за нацията и държавата моменти. Няма и няма и да има. Защото сплавта между младост и образованост е титанична и взривоопасна. Зависи на къде ще се насочи, или ще я насочат.

Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университета им беше затворен. Сега свирят по мачовете или в чалготеката. Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората световна война. Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг за да се запишат като доброволци. Повечето от тях не се върнаха никога на студентските банки. Представяте ли се това да се случи днес? Май – не. Дано да не съм прав!

През 80-те години, като студент Емил Кошлуков бе вкаран в затвора заради “Фашизмът” на Желю Желев. Представяте ли си колко неразбираемо е това за днешните студенти в епохата на Интернет. Да те окошарат заради книга! Сега ги прибират за марихуана, алкохол и протекъл силикон, а “Фашизмът” на Желю им звучи на повечето като тройно дестилирана водка. Не знам, може би леко пресолявам гозбата, но така го чувствам.

Страшна девалвация има във висшето образование у нас. Затова ми е думата. Уникална девалвация.

Образованието се превърна не в ценност, а в житейска потребност с единствена цел – личностно себеустройване и кариеризъм. И няма лошо, ако това себеустройване е подплатено с базисните знания, изискуеми за съответното образование. За съжаление, печалната ми констатации е, че това не е така.

Завършват хуманитарни специалности без да да са прочели литературата, без която до 90-та година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас. Не знам. Искам да бъда разбран правилно. И сега има мотивирани и добре подготвени студенти. За съжаление, те не са мнозинство. И няма как да е иначе, когато по брой на студенти, твърдо държим първото място в света.

Да, точно така – България е на първо място по брой студенти съотносими с населението на страната. И това в голяма степен обяснява нещата.

Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира. Но както и да е. Да се надяваме, че времето ще регулира и тези процеси. А иначе – честит празник!

Тодор Кръстев, адвокат