„Негово Светейшество беше човек, от когото винаги струеше кротост и една тиха радост. Стараеше се по възможност да не обиди и да не ощети в неговата радост никого. беше много внимателен в своите действия спрямо всички”, сподели йеромонах Никанор.

„Първите ми спомени с него са от 1991 година, когато той беше първия ректор на Богословския факултет. Аз бях студент тогава. През първия семестър от нашето следване той беше нашия духовен отец, наставник, но и административен ръководител. Неговата личност съчетаваше академичност, но и духовен авторитет”, спомни си доцент Нушев.

Бог да прости Негово Светейшество. За мен е голяма загуба. Той е нашият учител, колега, приятел. Той е човекът, който наистина мислеше за Богословския факултет. Когато влезем в кабинета по музика, където той е пребивавал като преподавател, все още виждаме нотните листа, изписани с неговия великолепен и  красив почерк. Това каза пък доц. Иво Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет.

„Духа на Патриарх Неофит е, в Богословския факултет и там ще остане. Наша е задачата да пазим светла неговата памет”, добави той.

Според него Неофит е бил един различен патриарх. „Някак не успяхме да заменим строгия поглед на дядо Максим с благите очи на Негово Светейшество Неофит. Дълго време го критикувахме за това, което днес слушаме с умиление в медиите. Колко е добър и разбиращ. Трудно ще бъде заменен. Процедурите са ясни, кандидатите много. Който и патриарх да изберем, ние трябва да бъдем зад него и да разбираме, че той се стреми да ръководи Българската православна църка, според своите представи”, добави Найденов.