Чудо в храма на Преподобна Стойна!

Когато ковчегът с тялото на нейното първо дете се затваря, животът на майката Захаринка се превръща в безкраен кошмар.

„Родих Никола, когато бях едва на 18 години – започва своята покъртителна изповед пред „България Днес“ Захаринка Чампоева, пенсионирана детска учителка от Русе. – След това със съпруга ми Здравко минахме през много трудности и лишения. Никола завърши две висши образования, има две деца, но не успя да пребори рака… През месец май си отиде. Мъката беше непоносима.

Вече бях преживяла един инсулт, но ме удари още един. Това ме направи напълно неподвижна. Лявата ми страна беше парализирана. Лежах вкъщи, а за да направя само няколко болезнени крачки, ми бяха нужни две патерици. Но някак трябваше да продължа живота си. Имам още две деца и четирима внуци. Научих за храма на Преподобна Стойна в Златолист от предаване по телевизията. По-късно намерих и подробна информация във фейсбук страницата „Преподобна Стойна – Prepodobna Stoyna“.

И реших, че трябва да отида там, въпреки че се намира на другия край на България. Моят мъж е атеист, абсолютно невярващ. Въпреки това се съгласи да направим това тежко пътуване. Беше трудно, защото той не шофира на дълъг път, налагаше се често да правим почивки. Преспахме в Сандански и на другия ден потеглихме към Златолист.

През цялото време имах усещането, че нещо ни води напред в правилната посока. В центъра на селото срещнахме възрастен мъж. Оказа се, че това е бай Коста, живата история на Златолист. Като дете той също е бил спасен с чудо от Преподобна Стойна. Бай Коста ни упъти към храма, защото в този момент джипиесът ни беше отказал. Беше ранна сутрин, когато колата ни спря пред църквата „Свети Георги“, където е живяла светицата. Влизайки в двора, не знам какво ми стана, но се разтреперих се и оставих патериците.

Прекрачих сама входа на църквата и застанах боса на камъка пред олтара.

Казвах молитвите си, когато главата ми се завъртя и имах чувството, че нещо ме отнесе за момент в друго измерение. Усещането е сякаш те вдигат във въздуха и после те връщат пак на земята. След това съвсем сама, без чужда помощ, изкачих стълбите към стаичката, в които е живяла Преподобна Стойна. Помолих се, а от очите ми започнаха да текат сълзи. Нещо пак ме грабна, усещах чисто физическо докосване, въпреки че бях сама.

Върнах се обратно по стълбите към църквата и олтара. Чух мъжа ми, заклет атеист, да казва:

„Става някакво чудо, ти вървиш…“. После обиколихме всички места, заредени с енергия край храма. Отидох до гроба на Преподобна, до люлката в двора. Прегърнахме вековното дърво. Не ми се тръгваше от там. Интересното е, че дори мъжът ми, в когото нямаше и зрънце вяра, усети силата на това място. Каза ми: „Може да си тръгваме направо за Русе, няма да спираме никъде. Имам чувството, че мога да карам и хиляда километра“. Така и стана. След това посещение в Златолист животът ми се промени и отново доби смисъл. Наскоро със съпруга ми празнувахме 50 години от нашата сватба. В дома си имаме икона на Преподобна Стойна. Светицата, която отново ме върна към живота.“

Светицата предсказва смъртта си

Последната българска светица Преподобна Стойна си отива от този свят на 22 декември 1933 г. Утре се навършват 86 години от края на нейния земен път. Любопитното е, че приживе тя сама предсказва смъртта си.

„Знам, че ще живея точно 50 години и 100 дена“, казва Стойна. Преподобна общува духовно със свети Георги, който й дава силата да предсказва бъдещето и да лекува.

Младата майка Светослава:

Благодаря на Преподобна за рожбата си

„Няма никакъв начин да имате дете по естествен път.“

Това е диагнозата, която научават от лекарите Светослава и Георги и решават да опитат инвитро. Но и да потърсят помощ от Преподобна Стойна.

„Връщахме се от Гърция и решихме да минем през Златолист – разказва Светослава. – Беше спокоен делничен ден. Влязох в църквата, застанах в средата и започнах да се моля. Усетих сякаш някой влезе и застана зад мен. Присъствието беше толкова силно, че се обърнах да видя кой е. Нямаше никой… После се качих в стаичката на Преподобна, погледнах нагоре и заплаках. Тежестта и мъката започнаха да се изливат в сълзи. Но почуствах, че всичко ще бъде наред.

Направихме процедурите и още от първия път забременях. Днес моето прекрасно момиченце Валерия вече е на четири месеца.“