Шест неща, които може би не знаете за Деня на шегата

1-ви април – ежегоден фестивал на шегите, измамите и лудориите наречен „Ден на шегата“ или „Ден на всички глупаци“. Популярен и до днес, той е присъствал от векове в различните култури, въпреки че произходът му остава загадка. Ето шест неща, които може би не знаете за Деня на шегата.

1. Някои историци свързват първи април с античния римски фестивал на Хилария. Отбелязван ден след пролетното равноденствие, на 25-ти март, в чест на Кибела, майката на боговете. С него се слагал край на зимата и начало на пролетта. По време на Хилария се играели всякакви игри, като популярна част от празника били маскарадите, по време на които хора можели да имитират всеки, който си поискат.

2. В книгата на Джефри Чосър „Кентърбърийски разкази“ от 1392 г., се съдържат първите писмени сведения, напомнящи първоаприлска шега. В „Разказът на Манастирския Капелан“ се описва историята на Шантиклер – суетен петел, измамен от шеговита лисица.

3. Според една теория „Денят на шегата“ води началото си още от XVI-ти век във Франция. През Средновековието повечето европейски градове празнували Нова година на 25 март, но през 1564 г. Франция преминала към Григорианския календар и празнуването на Нова година се преместило – от последната седмица на март на 1 януари. Фолклорът е отразил това събитие с известната история за това как новината за промяната стигнала по-късно до някои хора, а онези, които вече знаели се възползвали от това и им направили номер.

4. Във Франция, както и в други части на Европа като Италия, Белгия и Швейцария, изразът „Poissons d’Avril“, който в буквален превод означава „априлска риба“, е станал нарицателно за първоаприлска шега. Тази традиция води началото си от 1508 г., когато френският поет Елой д’Амервал споменава празник със същото име – „Poisson d’Avril“. Другата версия е, че, тъй като, рибите през април са още малки, те се хващат лесно на въдицата, заради своята наивност. Така се родил и обичаят във Франция, според който на 1 април трябва да прикрепите хартиена риба към гърба на някого, без той да забележи.

5. В Шотландия на Деня на шегата му казват „Хвани глупака“. В тяхната традиция празникът продължава два дни. През първия изпращат хора да изпълняват измислени поръчки, а на втория си правят шеги като закачат отзад на хората фалшиви опашки или табелки с надпис „ритни ме“.

В графство Девън еквивалент на празника е „Денят на ауспуха“.

6. В английския фолклор „Денят на шегата“ се свързва със събитие от 13-ти век в Готъм, Нотингамшир. Легендата разказва за крал Джон, който искал да осъществи едно свое желание и това, което той предприел, за да се справи с местните жители, които не одобрявали идеята. Той обявил, че или ще получи земя в Готъм, за ловна хижа, или ще започне да върви из града, а това звучало заплашително, защото през 1400-та година всяко място, на което кралят стъпи става обществена собственост. И като не искали да загубят земите си, жителите на града измислили хитър план, с който да попречат на краля. Когато той изпратил царедворците си да огледат града, хората излезли и започнали да вършат всякакви лудости – отваряли клетките на птиците и се опитвали да давят рибите. Планът сработил и кралят обявил, че в този град хората са твърде глупави и той не желае да минава от там. Така кралят бил принуден да си търси друго място, а в Готъм празнували „Деня на шегата“ като израз на победата над владетеля.