Имен ден: Черпят над 50 любими имена, спазваме древни обичаи

В първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден.

Празникът е известен и с имената Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се определя по лунния календар. Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден. В т. нар. кушии – традиционни състезания с коне, участват както професионалисти, така и любители на конния спорт.

Православната общност пък почита днес паметта на свети Теодор Тирон. Макар църквата да празнува паметта на светеца в деня, в който той пострадал за Христа (17 февруари по гражданския календар – 1 март стар стил), главният празник за него се чества в първата събота от Великия пост (Тодоровден) за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата смърт.

Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните – да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.

Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара. Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква.

В българския народен календар първата седмица от големите великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от деня на Тодор в събота. В центъра на празника са конете, затова той се нарича още и Конски Великден. Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници.

Поверието разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него.

А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята. Имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби.

Имен ден празнуват : Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея, Доротей.