Поверия за Баба Марта – какво се прави на 1 март и докога се носи мартеницата

Мартеницата е обредна украса от усукани конци, която се приготвя на 1 март и се подарява за здраве. Традиционно се прави от вълна, прежда и обикновено е в два цвята. В някои краища на България е многоцветна или само с добавка на синьо. Допълнителните елементи, с които се украсява, са паричка, метална халка, сух чесън, мъниста, черупки от охлюви, кравайче. Освен на хората се закачва на домашните животни и плодните дървета.

Носи се, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало дърво. Тогава се сваля и се оставя под камък. След 9 дена, според това, което има под камъка, се гадае за бъдещето на човека. Ако има мравки – годината ще е богата, ако има по-големи буболечки – добитъкът ще се множи, ако има червеи – ще има много коне. Поради тази причина се наричат и гадалушки.

Според поверието на 1 март жените трябва да станат рано и да изчистят къщата. Преди изгрев слънце се изнася нещо червено навън – дреха, пояс, прежда, и го закачват под стряхата или на дърво за девет дни. Счита се, че червеното ще разсмее Баба Марта и времето ще бъде хубаво. Жените не трябва да перат и да простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Когато готвят, не трябва да използват опушени, черни съдове, за да няма палежи по нивите.

Любопитен е фактът, че в някои части на България, на този ден възрастните жени не излизат от дома си, за да не ги срещне Баба Марта и да се разсърди. Ще се засмее и времето ще бъде слънчево обаче, ако срещне по пътя си млади момичета.