Удивителни места в България, където почти никой не ходи

Рилските езера и Белоградчишките скали, Мусала и Калиакра, Мелник и пещерата Проходна с Божиите очи… Безчет са красотите на България, пред които тръпнем от възхищение и които показваме на всеки наш гост от чужбина, за да запомни и обикне страната ни. Макар малка по територия, тя е скътала в себе си толкова много удивителни места, че дори ние, българите, не познаваме доста от тях.

Любомир Ангелов от издателство „Българи“ покрай естеството на работата си и страстта към пътешествията много обикаля из страната. Пред Радио България той разказа за някои слабо утъпкани от туристите кътчета, които, въпреки своята непопулярност, впечатляват и си струва да бъдат видени и изживени.

Нека първо се отправим към Северозападна България, Врачанско, към пещерата до село Ботуня, известна като „Голямата ниша“.  „Преходът не е много дълъг, но след едно изкачване от десетина минути стигате до пещерата, където се открива страхотна гледка към каньона на река Ботуня“, разказва Любомир Ангелов. Това, което ще ви порази във вътрешността на пещерата, е красиво дърво, устремило се към светлината през отвор в скалния купол. Отгоре на билото на пещерата има и останки от антична крепост.

Оттук ви предлагаме да се насочим към друг природен феномен – пещерата Божият мост.

„Божият мост е също в района на Враца, близо до селата Лиляче и Чирен. Интересно е, че тя е много красива, но не е много посетена, което е може би донякъде хубаво, защото стигнеш ли веднъж до нея, няма ги тълпите туристи, които да ти пречат да се възхищаваш на красотата. Тя е проходна пещера. В близост има останки от антична крепост, при които си личи, че е имало реставрация, но няма обяснителна табела“, казва Любомир.

По думите му, пътят дотам е сравнително удобен. Само последните 1-2 км са черен път. Там можете да оставите колата и да стигнете пеша, като си направите лека и приятна разходка.

А сега нека се пренесем в Родопите и китното село Равногор, което се намира на височина 1350 м над морското равнище.

„Селото е високо разположено в равнина, заобиколена от планини, от които има страхотни гледки. Може би най-посетената забележителност са Бековите скали, откъдето има гледка към язовир Въча и към върховете на Западни Родопи. Аз няколко пъти съм ходил там, но най-запомнящо беше зимното ходене през януари 2022 г., – си спомня Любомир. – Бяхме там с приятели след една снежна виелица. Леснодостъпно е, на час и половина ходене от Равногор. Но тази виелица ни спря. Решихме да се върнем и на следващия ден беше приказно красиво – покрито с 20-30 см нов сняг, слънчево. Беше страхотно!“

Няколко са маршрутите тук, ползвани за състезания по планинско бягане, и всичките са много красиви. Наблизо са връх Света Неделя и Червената скала с много красиви гледки оттам. Удоволствие е човек да ходи из планината, а и, както навсякъде в Родопите, местните хора са много гостоприемни, подчертава събеседникът ни.

А сега се отправяме към едно място на около 5-6 км от Кърджали. Там на брега на язовир Студен кладенец се намира крепостта „Моняк“ от ХІI-ХІII век, в която някога се е помещавал военен гарнизон.

„Оттам се открива страхотна гледка към язовир Студен Кладенец, към Кърджали, към село Лисиците и въжения мост (най-дългия в България). Страхотно място! Искахме да хванем залеза. Бяхме в района. В последния момент оставихме колата. Оттам може би един час ни трябваше, за да стигнем до високото, до крепостта. Беше голямо препускане, за да успеем да разпънем стативите, да намерим място, откъдето да снимаме, но си заслужаваше“ – подчертава Ангелов.

Завършваме пред водната шир на четвъртия по големина язовир в България – Огоста, който се намира в близост до Монтана. Районът е добре поддържан с много изградени места за отдих с беседки и пейки, разказва Любомир Ангелов:

„Връщах се от Белоградчик. Беше минала една сериозна буря следобед и се очертаваше страхотен залез. Веднага реших да се отбия до язовира. Това ми беше първото ходене. Станах свидетел на много красив залез“.