Напусна ни Бъдни вечер! Почина журналистката Албена Ангелова, загуби битката с болестта

На Бъдни вечер Бог прибра у Дома варненската журналистка Албена Ангелова. След година и половина битка, смирение, приемане и живот със злокачествен тумор в главата, Албена пое Пътя Отвъд.

Приживе успя да усети топлината и обичта на много приятели и колеги, които и помогнаха в съдбовното изпитание.

На връх Рождество Христово отлетя като глухарче, глухарчетата, които много обичаше и така щеше да назове стихосбирката си, която не успя да издаде…

Албена Ангелова работи като журналист в Дарик радио, „Черно море“, 24 часа, телевизия МСАТ…

Сбогом, Бени! Беше ми обещала „да се напием като казаци“, като се оправиш… Не успяхме Тук. Не се коси, Неделчо Михайлов те чака Там.

Лек да ти е Пътя Отвъд!

Погребението ще е на 27.12.2022 г. в 12:00 на Централните варненски гробища.

Веселина Томова

…

Из вселената на Албена Ангелова:

Майко

Понеже съм болна,

се сещам за теб.

Например,

че палтото ми

е по-хубаво от твоето.

Че нямаш кухня

като в списание,

но правиш бели баници.

Че никога не ядеш

портокалите с нас.

Че седеше до мен ,

но ме оставяше аз

да решавам задачите.

Че когато танцувам,

ти пазиш масата.

И се смаляваш все повече

Ако често се влюбвам.

Майко,

Ще се върна,

Ще бързам.

Няма нищо да казвам.

Ти ще знаеш.

Връщам се,

мамо.

===

Жигосана като с жарава

се гърча в полуистини.

Нямам вече какво да направя –

просто ябълка си поисквам.

Мисъл за смърт. Изпълва ме бавно.

Чак да я пипна ми се приисква.

Безлична – не съм. Спънах се рано.

Но се изправям изискано.

Всяка сутрин се чудя защо ли

си закичвам със облак лицето.

Съдбата така ме оголи,

че приличам на скелет от цвете.

===

Отдавна не съм писала нещо смислено. Камо ли някога съм. Днес ще ви разкажа за Еми. Велика история. Еми е майка на Фатиме. Туркиня. От Якоруда. Срещнах ги в болницата. Фатиме е на 15 с тумор на мозъка и очи от картина на Модиляни. Сърдита на света, неприемаща съдбата си. На 15 как приемаш такива неща? Но думата ми е за Еми. През цялата седмица, в която съм там, тя мърмори молитви за мен към Аллах. Пита плахо имам ли против и ми помага да си обуя гащите. Интимно. Решавам да помогна, както мога, но тя е горда. И отчаяна също. Прегръщаме се на балкона на шибаната болница и споделяме рецепти за изцеление.