Все повече доброволци, които от петък търсят изчезналия 12-г. Александър смятат, че момчето още е живо и е отвлечено. Предположенията им кой е похитителя са много, но част от хората се обединиха около нова идея.
Те предлагат да се обяви парична награда за връщането на момчето. Дръзкото предложение стига дотам, че те сами предлагат да съберат сумата, а всичко да бъде обявено през МВР в национален ефир, за да може да добие популярност от достоверен източник, предаде Лупа.
Около предложението се обединяват много хора и дори обещават, че ще говорят с нужните хора и институции, за да реализират идеята.
Информацията, че доброволците се отказват от търсенето на Сашко, се оказа опровергана. Само част от тях са се отказали от издирването. В момента тече нова организация в приложението Zello за събиране на хора в няколко пункта в Перник и една група в Радомир.
Те се събират в 12 часа на обяд и ще бъдат разпределени на място. Доброволците търсят високопроходими джипове и екипировка, които да улеснят издирването.
Междувременно пък Диана Рангелова сподели една доста интересна теория за това къде може да е Сашко.
Ето какво написа тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):
„Поствам една теория, която след прочит и анализ на всичко изписано, си струва вниманието ни:
1. В деня на изчезване, Сашко тръгва в посока А. Извървява 5 км.
2. След няколко часа започва търсене, но все още броят доброволци и полиция не е достатъчно голям, че да се обхване всеки периметър. Търсещите тръгват в посока Б, В..
3. Възможно е Сашко в това време да осъзнава, че се е отдалечил и да поиска да се върна, но уви бърка пътя. Или, дори да не го бърка, тръгва по маршрут, който се припокрива с вече претърсен такъв.
Така ние знам, че периметърът е обходен, но детето може да е стигнало до него след нас.
Звучи логично и обяснява защо не е намерен.
Като вземем предвид факта, че той вече няма сили да трамбова километри на ден, и дай Боже седи сгушен някъде и чака жив и здрав,
Нека обходим отново старите маршрути в близост до изчезването и възможните близки такива?
Навън вече вали и е студено, може би са последни шансове за адекватни намеси.
Какво мислите, да се организираме ли за нов обход на стари маршрути?“.
Много от доброволците подкрепиха думите й, въпреки, че по-рано днес стана ясно, че издирването на малкия Александър от страна на студентите ще бъде прекратено.
Милен Расимов, който е баща на еднояйчни близнаци аутисти, от своя страна каза нещо, което мнозина коментираха от началото на мистериозното изчезване на 12-годишния Александър от Перник.
Думите му бяха споделени във фейсбук групата „Да намерим Сашко“.
„Ще напиша и аз нещо за първи път, понеже изчетох доста глупости за Аутистите!
Има и много верни неща, но преобладават глупостите!
Като баща на еднояйчни близнаци аутисти, мога да Ви кажа следните неща: дори и моите две деца са напълно различни в развитието си и уменията, страховете, храненето, навиците и т.н.
Това, че не обичали шума е вярно за някой само, явно Сашко е от тях, не го познавам детето, но примерно моя единия близнак изобщо не му пречи шума и мога да отида спокойно с него на дискотека дори, ще гледа лазерите цяла вечер просто обаче и ще си ръкомаха.
Другият също няма проблеми с шума, само да не гръмне нещо изведнъж, но така и нормален човек би се уплашил.
Единият имаше страх от тъмното и лампи до миналата година, а тази година го няма за момента.
Така че, дори страховете им се променят и израстват с времето, но лошото е при повечето деца, че се появяват нови.
Тези деца са толкова голяма загадка, че само който се е сблъсквал с тях и то с няколко поне, знае за какви различия става въпрос.
Едно с едно няма как да си приличат, всяко дете е строго индивидуално за себе си.
В случая Сашко в такава ситуация, ако наистина се е изгубил, може да е направил нещо, което до сега никога не е правил примерно, дори и такова нещо , от което е имал страх до момента или пък обратното, което е обичал, а сега да го е хванало страх от него.
За водата всички са прави, които казват, всички аутисти я обичат много, могат да стоят с часове, някой имат страх да влязат в нея, други нямат.
За съжаление ще кажа, че моето едното момче има страх и не би влязло навътре само, но другия веднага ще тръгне да влиза и ако няма никой с него е ясно какво ще стане, въпреки че се опитва да плува.
Ако има гълъби пред някой деца,(голям стимул за повечето деца от спектъра) също биха бягали с километри пред тях, от личен опит го казвам, 2 км. едно 5 годишно дете в нашия случай ги бяга за няма и 2 минути, едва го стигам, не ми се мисли 12-годишно как се стига с хиперактивност.
Има толкова много неща, които може да е направил Сашко, но да няма никаква следа от тях в периметъра е много, много странно, да не говорим, че на неговата възраст той трябва да се ориентира много добре, моят единия на 3 години още знаеше пътя от Свищов до Плевен, (понеже пътуваме постоянно) и ми завиваше волана на разклоните, дори и вътре в Плевен, без да сме от града…
Дано стане някакво чудо и детето да бъде намерено по някакъв начин.
Исках просто да споделя след толкова дена вече как може да мисли едно дете аутист, мозъкът му може да измисли такива работи, които даже и родителят му да не разгадае, много е сложен Аутизма като цяло…“, написа Милен Расимов.
