Бойко Рашков не приема оценката на служебния кабинет относно кабинета „Петков”, че всичко било хаос и разруха. Коментирайки действията на служебното правителство, Рашков се жалва най-вече за подмяната на кадри в МВР. Махат неговите хора в системата, точно както и той махна предишните.
Какви са отношенията между Бойко Рашков и президента Румен Радев се разбира от фактите. Моментално след заемането на поста премиер Кирил Петков започна да подменя хората на Радев, поставени от служебното управление.
Извърши това знаково неблагодарно, като имаме предвид, че се появи в политическото пространство и израсна благодарение на авторитета и популярността на Радев. Такова драстично и светкавично извръщане от бащицата беше много ефектно за наблюдаване.
А из коридорите на току-що овластеното свободно съчинение, наречено ПП, се говореше тихичко, че те няма да оставят Радев да контролира силовия ресор и структурите по сигурността, както няма да му позволят да застане със свои хора там, където се движат сериозни финансови потоци.
В този ред на действия беше изхвърлен от „Булгаргаз” и Николай Павлов, който още тогава предупреди, че в газовата верига ще бъдат вкарани посредници, като беше изчислил, че те ще ни струват около милиард лева на година.
Стефан Янев напусна правителството, на пръв поглед заради твърде балансирани коментари по отношение на войната в Украйна. От него се изискваше истерия, радикализъм и аматьорски изпълнения, каквито са характерни за нестабилния Кирил Петков.
Рашков запази позицията си, като си затвори очите и подпомагаше безогледните хрумвания и разрушителните действия на правителството „Петков” в енергийния и други сектори. Съвсем банално, съвестта му беше вербувана срещу предимствата на властта.
Рашков беше употребен за схемата на Кирил и Асен, и сега ще очаква милостиво ПП или БСП да го приютят евентуално като водач на листа, за да бъде защитен с депутатски имунитет от действия на новата политическа власт, ако в нея не участват ПП.
По повод на честите рокади в МВР и службите за сигурност трябва да се отбележи, че един кадър в сферата на сигурността се изгражда минимум за 10 години. И непрекъснатата подмяна на висшия кадрови състав, който пък подменя втория ред служители, унищожава приемствеността и формирането на сериозна експертност в този сектор.
По закон секторът е деполитизиран, но въпреки всичко всяка нова власт неминуемо се изкушава да сложи силовия ресурс под свой контрол, считайки, че това ще подпомогне управлението й, ще прикрие грешките й и ще й даде възможност да получава допълнителна информация за несвойствена употреба.
За целта МВР и службите се покриват с няколко началници, много близки до новодошлата власт, с аргумента, че ще се борят с лошите практики на предишните.
Но най-големият погром е, когато новата власт няма нищо общо с партиите, които имат дългогодишен опит в управлението, разполагат със свои кадри и разбират начина на функциониране на сектора.
Най-големият погром е, когато партията е чисто нова, без никакъв управленски опит, точно като ПП, които позвъниха на всичките си приятелчета от детството, юношеството и коктейлния си живот, за да ги поканят за участие в управлението на държавата.
Така във важните сектори на държавната власт се появиха хора, внезапно измъкнати изпод дюшека, които прескочиха много стълби в кариерното си развитие, но притежаващи най-важното професионално качество – да познават Кирил и Асен.
Много се нападаше практиката на ГЕРБ да си назначават свои хора в държавната администрация, но когато дойде „промяната” се оказа, че получаваме повече и по-бездарно пак от същото, включително и в сектора на МВР, за който Рашков се жалва.
Кадрите, които БСП избута напред във властта, също са категорично и съвсем видимо събирани по правилото за сервилност и куклен механизъм пред председателката, а не според експертната си височина.
Самият Радев попадна в клопката на този проблем, трябваше да минат повече от 5 години, за да получи някаква ориентация, и все още наблюдаваме дефектите на подобно кадруване – този ми е състудент, онзи ми е бил подчинен, третият идва по линия на БСП, четвъртият ми го гарантираха от някое посолство и пр. Всъщност лоялността не се постига по този начин.
Постига се, когато действаш умно и решително, и така добиваш естествени качества на водач. Радев трябва вече да е осъзнал, че беше грубо измамен от Асен и Кирил точно по начина, по който тези хора обичайно действат – с техника за въвеждане в заблуждение и митомански презентации на собственото им преувеличено значение.
Така да се каже, „търговците” се продадоха добре на Радев, баламосвайки го с разкази за икономически планове, високотехнологични измишльотини, псевдоконтакти с американския елит, обучение и успехи в чужбина и др. подобни, и той наистина им повярва.
Сега е моментът президентът, който беше в ролята на Франкенщайн, да предприеме радикални действия срещу собственото си политическо чудовище, което се оказа невежо за управлението на държавата и напълно неконтролируемо от разум, вътрешни фактори, политически знания и пр.
То се задвижва единствено от страст за сделки и не е подходящо да ръководи политическия фронт на държавата, но виждаме, че няма намерение да се отказва без да бъде сразено и извадено от строя.
По повод на шуробаджанащина ще ви споделя следната история. През 80-те години на миналия век в Париж в нашето посолство пристига на посещение министърът на науката и технологиите, за да представи Пловдив на форум на BIE, организация, свързана с международните изложения, и да обясни на партньорите какви възможности предлага нашият град, панаирът, павилионите и пр.
Министърът носи доклад на български, който не може да прочете на френски, обичайните абсурди на социализма. Министърът също така води със себе си млад комсомолец, който обира всички тефтерчета и химикалчета, подредени от организаторите в залата, за да ги отнесе като подаръци у дома.
Младежът също не знае френски и не е ясно защо министърът го води със себе си в онези времена, когато да отидеш до Париж беше сложна възможност, позволена за избрани.
На въпрос от страна на служителите в нашето посолство защо младият комсомолец придружава министъра, момчето отговорило следното: „Аз съм от старозагорско, моите баба и дядо там имаха обща плевня с родителите на другаря министър”.
Общата плевня е чудесна метафора за начина, по който се формират експертните състави по министерствата в България и изобщо административният капацитет на нацията. Не само при социализма, сега дори още по-осезаемо. Шуробаджанащината е изместила всичко смислено и умно.
Претенциозните Асен и Кирил, които щяха да променят държавата, ни демонстрираха управленски буламач, представен от един приятелски кръг. Близки, роднини, любовници, съпруги и съученици управляваха държавата в един от най-критичните ѝ моменти.
Накрая държавата колабира във всички сектори под „ефекта на общата плевня”, а служебният кабинет, който последва, обяви, че ситуацията е хаос и разруха. Но вместо да напуснат политическата сцена, провалените гръмотевично са решили отново да управляват. Така да се каже, да довършат започнатото…
източник: narod.bg
Калина Андролова
