Македония призна: Цар Самуил е владетел на Българското царство

Колаж Булфото, Пиксабей

Събощиха важна новина за България и нейна съседна държава.

Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Това се казва в официални препоръки на Съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие за съвместно отбелязване на личности и събития от общата ни история.

След като въпросът за цар Самуил беше един от трудно решимите между двете страни и след две години преговори, комисията посочва, че средновековната държава на цар Самуил, която се счита за Българско царство, обхваща по-голямата част от земите и населението на Балканския полуостров и препоръчва на двете страни да честват заедно Самуил.

Македонският екип в Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси с България обяви приетите решения на Комисията за съвместни чествания и препоръките за подобряване на учебниците по история за VI клас в Северна Македония и за V клас в България, съобщава БГНЕС.

„Обявени са препоръки, приети от Комисията в течение на нейната работа през последните 4 години. Те се отнасят до 5 препоръки от македонска страна за учебниците за V клас в България и също толкова български препоръки за македонските учебници за VI клас – отнасящи се до античния период“, посочи съпредседателят на Комисията Драги Георгиев на брифинг в сградата на Министерството на външните работи в Скопие.

Обявени са и препоръките за съвместно честване на общи личности от Средновековието – Св. Св. Кирил и Методи, Св. Климент, Сверти Наум и цар Самуил.

Той обясни, че става дума за текстове, с които се препоръчва на двете правителства определени годишнини или юбилеи да се честват заедно.

Въпросните препоръки трябва да бъдат приети от правителствата и след това да се пристъпи към пренаписване на бъдещите учебници и до въвеждане на честванията с помощта на съответните институции.

Георгиев подчерта, че препоръките се основават на структурни неуточнености, на фактологически грешки, на историческата география относно това как са представени определени райони географски в учебниците и не засягат въпросите за идентичността.

Той поясни, че това са решения, взети на заседание на Комисията през 2019 г., които се обявяват сега съгласно подписаният двустранен протокол.

По отношение на сроковете за постигане на резултати от разискваните в момента от Комисията въпроси, Георгиев заяви, че в протокола няма точка за определени срокове, в които трябва да бъде завършена работата.

Докато двете страни не утвърдят, че е постигнат резултат относно академичните принципи и последните проучвания, ние няма да излезем с готови препоръки, обобщи той и предупреди: „Очаква ни тежък, труден период по бъдещите дискусии. Комисията работи по преодоляване на проблемите, предизвикващи омраза у младото поколение и напрежение в отношенията между двете страни“.

До момента са проведени 13 заседания на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.

И от двете страни е декларирано желание за интензифициране на нейната работа с най-малко 8-10 заседания на годита, както и необходимостта от конкретни резултати, базирани на „автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“.

Освен историческите теми и промяната на Конституцията за включване на българите в нея, в двустранния протокол фигурират и всички останали важни елементи от Рамковата позиция на България от 2019 г.