Бесило за обедняващия българин: Искат да наследяваме дълговете на починали роднини!!?

Когато някой почине, най-вероятно има наследници по закон – деца, съпруг, братя и сестри, родители и т.н..

В качеството им на наследници те получават наследство от починалия.Наследството се формира от всички права и задължения, към момента на смъртта.

Тоест, могат да се наследят имоти, пари, автомобили, но и задължения. Тези задължения могат да бъдат както към физически лица (заеми и др.), така и към банки.

Много хора, получили качеството наследник, не знаят че освен правата (например на собственост) при наследяване получават и задълженията (данъци, кредити) на починалия роднина.

Още повече се усложнява положението към настоящият момент, когато значителна част от обществото се намира в заемни отношения с различни кредитиращи институции и лошите кредити продължават да бележат ръст.

Ситуацията, при която едно лице няма реална представа за съотношението права/ задължения, които наследява, е често срещана в практиката и може да доведе до наистина неприятни изненади за него.

Наследниците на един длъжник обикновено са неговите низходящи (деца), възходящи (родители) и съпруг/а. Когато приемат наследство, те отговарят пред кредиторите, освен с наследеното имущество, и със собственото такова.

Законодателят е е уредил правна възможност наследникът да се „застрахова” срещу това кредиторите да насочат претенциите си и върху личното му имущество.

Тази „застраховка” е институтът на приемането на наследство по опис. При осъществяването на тази процедура приелият по опис отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на описаното наследство, но не и със своите лични имуществени права.

Aко не познавате добре вашия наследодател, макар и да сте в роднински отношения, ако имате информация за него, че е имал кредити или лизинги, ако е склонен към хазарт или вземане на заеми от частни лица, задължително се възползвайте от процедурата „приемане на завещание по опис“, за да си спестите бъдещи неприятности.

Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито (а не от датата на смъртта). Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

Защо да се приема наследството по опис? Защото наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство. Какво означава това? Например, наследникът има собствено имущество, придобито лично от него или пък няма никакво имущество, но получава добра заплата. А наследодателят, освен имот, е оставил и задължения към банка, например.

Ако наследникът не е приел наследството по опис, то тогава той отговаря с цялото си имущество за задълженията на починалия.

Тоест банката може да продаде личен имот на наследника. Когато е приел по опис наследството, наследникът отговаря само до размера на полученото от наследодателя.

Например, ако сте получили наследство общо за 20 000 лева, а починалият има задължения за 50 000 лева, то банката може да претендира от вас само до тези 20 000 лева, защото толкова са получени в наследство, пише Флашнюз.

Или казано просто – и в двата случая наследниците наследяват задължения. Но в единия случай са неограничено отговорни, дори със свое имущество. А в другия – само с полученото в наследство.
Остава и вариантът с отказ от наследство.

Той е уместен, ако е вероятно да се наследят предимно дългове. Отказът се прави пред районния съд и се вписва в специални книги.