Който иска, да вярва: Как се живееше с 2 лева по времето на Тодор Живков

Днес 1 лев не ни стига дори да си купим билетче за автобуса. С „демокрацията“ цените станаха баснословни и дори не можеш да пратиш детето си на училище без 2-3 лева само за закуска. Навремето ни даваха по 20 стотинки за закуска, с които спокойно си купувахме баничка, боза и нещо сладко.

Ето какво можехме да си купим по времето на социализма само с един лев: обикновени вафли „Чайка“ – 0,12 лв., кутия цигари „Арда“ – 0,60 лв., баничка – 0,18 лв., боза – 0.10 лв. Общо – 1 лев.
За два лева: билет за трамвая – 0.06 лв., цигари „Слънце“ – 0,32 лв., кибрит – 0,06 лв., обяд в столовата – 1 лев, билет за кино – 0,35 лв.

И още – през 80-те малка „Стюардеса“ (12 цигари) струваше 50 ст., „Стюардеса“ – 80 ст., БТ – 1,20 лв., гроздовата – 4,50 лв., български джин – 6 лв., „Марлборо“ 2,40 лв., бензинът – 90 ст. за литър, динята – 5 ст. килото…
Вярно, че тогава имаше много дефицитни стоки, но бяха добри времена, за които можем да си спомняме само с носталгия.

Спомени от соца: Живеех си добре с 30 лв. на месец
Публикуваме и един разказ от първо лице за онези отминали времена:
„Родил съм се по време на соца, живял съм 39 години по време на същата система.
Днес съм на 67 години. Като студент плащах 1,60 лева за общежитие на месец. Обядът и вечерята в студентската менза (столова) струваха общо от 0.80 лева до 1.00 лев. Месечно харчех не повече от 30 лева.

По онова време не се продаваха дипломи, налагаше се да четем. Може да се каже, че образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни. Имаше ред. Имаше държава. По-изостаналата част от населението не беше изхвърлена на улицата. За тях също имаше работа. В средно голям град имаше не повече от един клошар.

След преврата съм гласувал само за хората, които бяха от „изостаналата част“ по време на социализма. Те бяха демократите. Гласувах за простаците против волята си. Изминаха 28 години и държавата продължава да я има, макар ограбена, обрулена, с население предимно от възрастни хора, които са олющени от мизерията.“
В. Механджиев