ФУРОР! Димитър Рачков вдига царска сватба! Мария гледа като ударена с парцал, булката е младата

Димитър Рачков вдига царска сватба за свой роднина!

Георги Пеев е поредният талант в „Гласът на България”, който накара треньорите да се просълзят. Той е родом от Бургас, но живее в София. Завършва актьорско майсторство и оперно пеене с педагогика, а сега преподава музика на ученици от 5-9 клас.

В „Гласът на България” решава да участва почти на майтап, но сега желанието му да стигне до финала, става все по-осезаемо.

На сцената Георги е в свои води, а изпълнението му на „Are You Gonna Go My Way” на Лени Кравиц го изпрати право в отбора на Камелия, пише Пик.

В личен план Георги е не по-малко щастлив – благодарение на приятелката си Адриана, която е цигуларка. Двамата се запознават, когато той участва в „Нощта на звездите” на Енчо Керязов.

– Как стана част от „Гласът на България”?

– Приятели ми пуснаха мухата, така да се каже, и аз приех (смее се). Истината е, че бягах доста дълго време от форматите. Бях се явил в първия сезон на „Гласът на България” преди години. Бях в 12-ти клас. В онзи момент изпита ми по актьорско майсторство в Музикалното училище съвпадна с кастинга в „Гласът”, след като получих обаждане, че съм одобрен. И затова нямаше как да замина, тъй като беше държавен изпит. Така отпаднаха нещата и аз го приех като знак, че така е трябвало да стане. Просто спрях да се занимавам. Не се явих и втората година. Досега.

– Може би отново знак на съдбата…

– (усмихва се) може би, ще си проличи. За щастие имам поглед за света на шоубизнеса, тъй като в семейството ми има двама известни актьори. Единият е Стефан Гецов, който ми е дядо, светла му памет. А другият е Димитър Рачков, който ми е чичо. Оттам тръгна и моят път в актьорското майсторство, с което се занимавам. Отделно баба ми е работила като перукерка и гримьорка в Бургаската опера. Аз съм израснал в опери, в театри и детството ми, по един или друг начин, винаги е било свързано със света на изкуството.

– Както се казва – генът си е ген!

– О, да, абсолютно (смее се). И това го има. Затова и приех да участвам в „Гласът на България” – това е едно голямо приключение и предизвикателство за мен, от което мога само да спечеля. Дори и да отпадна, това не е проблем, защото все пак шоуто си е шоу. Участниците са много добри и вероятността някой да се представи по-добре от мен, е огромна. Никога няма гаранции какво ще се случи.

– Трудно ли е човек да се състезава със себе си, защото на практика в „Гласът” се случва предимно това? Талантът при всички е повече от ясен.

– Абсолютно е така – аз винаги съм казвал, че човек става голям, когато пребори себе си. Това е основното ми мото. С това се боря и до момента в живота си. Аз трябваше да порасна доста бързо. Не съм спирал да се боря със себе си. Ако искаш да постигнеш някакъв голям успех, трябва да пребориш себе си и да имаш големи мечти.

– Какво искаш да кажеш с „трябваше да порасна бързо”?

– От доста малък започнах да пея. Явявах се на различни конкурси и участия, малко по-късно и на концерти. Работих по проект с бургаския диригент Левон Манукян, който сега има проект и с Криско. С Левон Манукян направихме първия в света метъл балет – това е класически балет, чиято музикална подрожка са метъл парчета. Това ми беше и първото излизане на голяма сцена.

А второто беше на рок барок – барокови парчета, смесени със съвременен рок, което също беше много готин проект. След това през 2012-та година ме поканиха да изиграя главната роля в „Брилянтин” на Джон Траволта – съвместно с Американския университет и „Бродуей пърформанс груп”.

Сблъсках се с голямата сцена, със световни хореографии, което беше много ценно за мен. Един от спектаклите се игра в зала 1 на НДК. Помня, че цялата зала беше разпродадена, бяха сложени дори допълнителни места. Пътувах постоянно, а репетициите бяха денонощни. Спях по 2-3 часа на нощ. Трудът се отплати неимоверно много – не толкова материално, колкото духовно. Затова казвам, че ми се наложи да порасна доста бързо – защото на практика с всичко това се справях сам.

Следващият ми по-голям проект беше моята вече бивша рок група, с която тръгнахме от Бургас. През 2016-та за първи път Енчо Керязов ме покани да пея като солист в „Арена Армеец” в „Нощта на звездите”, което беше нещо невероятно като усещане за мен. Беше огромно предизвикателство за мен. И вече трета поредна година ще пея там.

– Освен всичко, което изреди, ти преподаваш и музика на ученици. Кога ти остава такова време изобщо?

– Винаги съм казвал, че това, което придобиваме като опит, трябва да го предаваме, защото в крайна сметка в това е смисъла. Никой няма да отнесе нищо със себе си – нито славата, нито колите, нито парите. Всичко трябва да се предава нататък. Предложението да преподавам също се случи по много интересен начин. В Долна Малина се организира фестивал, който вече набира все по-голяма популярност – „Долна Малина Оупън Фест”, на който аз пея. Кмет на Долна Малина е мой много добър приятел – Йонко Димитров, който е актьор, завършил НАТФИЗ и режисура в Лондон. Изключително деен човек, супер готин.

В този фестивал има много музика, спортни състезания, изкуство, изключителен проект е. Не е някаква пошла работа – да се направи нещо и да се вземат едни пари. Напротив. Всичко се случва с изцяло културна цел, за да има нещо хубаво, което да съществува. А поканата да преподавам на учениците дойде от директорката на 90-то училище. Тя се занимава с културната част, отделно има и танцов клуб, подобно на модерен балет, който в момента дори се класира за световна купа в Португалия. Попита ме дали искам да се занимавам с това, а аз първоначално отказах, защото ми дойде като гръм от ясно небе, не бях подготвен.

Поговорихме с годеницата ми Ади след това. Тя ми каза: „Опитай. Нищо не губиш. Може пък да ти хареса”. И малко по-късно същия ден се обадих, за да кажа, че приемам предложението. Но преди това се явих на конкурс за мястото, на което се явиха още 35 човека. Спечелих го, назначиха ме и съм много доволен.

– Споменаваш годеницата си. А правите ли вече планове за сватба?

– Без любов не може (смее се). А и именно тя бе човекът, който ме подтиква да бъда по-смел за всичко в живота си, да опитвам, да не отказвам. Но е друго, когато имаш близък човек до себе си, който те подкрепя постоянно и във всичко. Сам не става и е много трудно. Ади е изключителен музикант, великолепна цигуларка. Помощник концерт майстор в оркестри е, така че нейното ежедневие е не по-малко натоварено от моето.

Но общо взето така съчетаваме ангажиментите си, че да имаме време един за друг, да пътуваме, да имаме своите си изживявания. А за сватба… да, мислим си (смее се), но още е като чернова. Може би следващата година и това ще се случи. Гледаме да не избързваме.

– В началото на разговора ни ми сподели, че Димитър Рачков е твой роднина. А черпиш ли съвети понякога от него, когато ти предстоя една или друга изява, особено сега в „Гласът на България”?

– О, да. Следи ме редовно в „Гласът” и ми дава съвети. Много съм му благодарен. Голям професионалист е, освен това е много цветен като човек, богат на душа. Като малък винаги много му се възхищавах, както е и до днес. Мои приятели дори често се шегуват с мен, когато си говорим, че виждат нещо от Димитър Рачков в моето поведение. Вероятно е така, но и той е страхотен!

– Мислиш ли вече за финала в „Гласът”?

– Мога да кажа, че съм напорист, но не съм този спортен тип. Не обичам да се конкурирам с хората. Всеки е добър в нещо. Финалът е много изкушаващо предизвикателство за мен, но не е на всяка цена със сигурност. Въпросът е не дали ще стигнеш до финал, а какво ще направиш оттук нататък с живота си, защото и да стигнеш до финала, той няма да докаже, че си велик или най-добрия. Напротив. Има толкова изключителни хора в България, които се борят, за да успеят.

– Бъдещето си повече в България ли го виждаш или някъде по света?

– По принцип с Ади сме си говорили неведнъж за това. Имаме обаче амбицията да останем в България, да направим нещо тук, да съживим музикалната култура тук, колкото можем повече.