„Казват: „Красотата ще спаси света“. Възможно. Но едва ли ще спаси една връзка. Да, външността в началото може да служи като стръв, особено в първите минути на запознанството. Но след това започва истинският живот. И никакви скули, мигли или изумрудени рокли няма да помогнат, ако в поведението на една жена има нещо, което буди у мъжа вътрешно отвращение. Не раздразнение, а онова невидимо „нещо“, заради което той инстинктивно пристъпва назад.
Някои навици обезценяват красотата дотолкова, че мъжът сякаш престава да я забелязва. А привидно жената има всичко — фигура, лице, даже токчета — и все пак му се иска да си тръгне. Защо?
1. Нелеп смях… или пълната му липса
Смехът е фина материя. Той е лакмус, който показва има ли контакт. Човек се смее само с този, до когото се чувства свободен. Мъжът не е изключение.
Мнозина подценяват колко е важно шегите на мъжа „да стигат“. Не е нужно да се заливаш от смях, но едва забележима, искрена усмивка е знак: „Чух те. Разбирам те.“ Ако отсреща има гробно мълчание или още по-лошо — напрегнат, насилен кикот „по сценарий“… всичко приключва. Фалшът дразни нервите.
Джери Сайнфелд: „Смехът е аплодисмент на ума.“
Прекаленият смях е също толкова лош: когато жената се смее не на шегата, а по навик, само за да се хареса. И това си личи.
Смехът, както и сълзите, трябва да бъде заслужен. Става въпрос за емоционална близост. Дълга връзка между хора, на които едно и също не им е смешно, почти не се случва.
2. Неуважение към мъжа
Уважението не е модна дума, но без него нищо не се задържа, особено при мъже, които знаят цената си. Понякога мъжът прави всичко както трябва — не крещи, не лъже, не изчезва, грижи се. А срещу него — студено пренебрежение, подмятания, подигравки. „Кой си ти въобще?“ не винаги се казва, но се усеща.
Жената може да е безупречна външно, но това отношение убива желанието на мъжа да бъде до нея. Уважението не е бонус, а фундамент.
Андрей Кончаловски: „Жената трябва да уважава мъжа, иначе любов не става. Влюбване — да. Секс — възможно. Но любов? Никога.“
Самоуважението не е демонстративно пренебрежение. „Аз съм по-добра от всички“ не е сила, а самота.
3. Неспособност за диалог
„Не искам да говорим сега“, „нищо не е станало“, „мисли си каквото искаш“… Познато? Тези фрази разрушават повече връзки от изневерите. Защото човек не е телепат. Зрелият мъж иска да разбере: какво се случва? Къде сгреших? Как да поправя?
Ако жената мълчи или използва мълчанието като манипулация, това отблъсква. Не защото мъжът не иска да разбере, а защото не може. Невъзможността да разгадаеш човека до себе си поражда безпомощност, после раздразнение, накрая студ.
Михаил Лабковски: „Ако не умеете да говорите—няма да имате отношения. Колкото и да се пукате.“
Причината за мълчанието може да е обида, страх от уязвимост или просто умора. Но ако това стане постоянен сценарий, мъжът в един момент се отказва. Връзката е двупосочен път: ако отсреща никой не върви, спираш.
Красива жена – не тази, към която гледат, а с която искат да разговарят
Тя се смее истински, не се страхува да прояви уважение и не превръща общуването в лабиринт. Мъжът може да се влюби във външността, но остава заради нещо повече.
Марлен Дитрих: „Няма нищо по-привлекателно от умна жена, която знае кога да замълчи, кога да каже и как да го каже.“
Красотата е бонус. Но връзките се строят върху друго. Забравиш ли това — никакви мигли няма да помогнат.