14-годишната китайка, за която олимпийското злато е средство да избави майка си от смъртта

Цюан Хунчан стоеше на най-високото стъпало в света, но нейната усмивка отсъстваше. Тя просто беше безмълвна. Едва на 14 години на врата на китайчето беше увиснало най-безценното злато на планетата – олимпийското. В главата ѝ обаче сякаш протичаха други мисли: в нейното излъчване на почетната стълбичка липсваха жестовете и мимиките, присъщи за един спортист, коронясан току-що като олимпийски шампион.

Дали поведението на Цюан може да се отдаде на факта, че е израснала в бедно семейство на фермери? Нейното детство е лишено от лукс. Родителите ѝ – обикновени фермери, трудещи се неуморно от разсъмване до смрачаване, не могат да дадат на Цюан детството, за което мечтае всяко едно дете. Те обаче ѝ дават много по-важно детско право – да мечтае безгранично, без да ѝ поставят окови; да се понесе в облаците, без да ѝ отрежат крилете…

Детството на Цюан Хунчан обуславя нейния шампионски характер. От ранна детска възраст тя знае, че в този живот ще трябва да се бори за всяко нещо, което иска да има. Цюан добре разбира, че не разполага с родители, които да ѝ осигурят всичко, което си пожелае. Ако питате родителите ѝ, те биха дали и живота си за нея. Както биха направили и за останалите си четири деца. В 7-членно семейство просто няма начин да мислиш само за себе си – всеки трябва да мисли за общото благо.

Разбирате ли какво означава всеки да мисли за общото благо? Да го е грижа за ближния? Животът на Цюан Хунчан е пълен с такива примери. Ето ви един – преди четири години майката на Цюан е блъсната от кола, докато отива за поредния дълъг работен ден. Тя е в толкова тежко състояние, че се налага да бъде подложена на продължително и много скъпо лечение.

Тогава Цюан е едва на 10. Детето трябва бързо да порасне. И да разбере, че животът на нейната майка е в опасност. Тя, както и всички останали членове на семейството, насочват цялата си енергия към това да спасят най-важния за тях човешки живот. Фамилия Хунчан всеки ден става и ляга с мисълта да върне живота на тяхната майка. Семейството дава всичките си спестявания и разпродава всичко от дома си, за да събере парите, нужни за лечението. Парите обаче не стигат…

От този момент нататък 10-годишната Цюан вече има само една-единствена мечта – да види майка си здрава. Най-голямата ѝ мотивация в живота става това да събира пари за лечението ѝ. Това очевидно няма как да се случи чрез фермерската работа, която върши семейството. Момичето започва да търси други пътища, по които да набави нужните средства за спасението на най-скъпия човек в живота си. И ги намира в спорта, в който години по-рано тъкмо майка ѝ я е окуражила да започне да го практикува.

Когато е на 7, Цюан е забелязана съвсем случайно от атлети, лагеруващи в близост до тяхното селище. По време на престоя си в селището атлетите видяли неоспоримия талант, който притежава детето – тя просто е родена, за да се гмурка. Макар и в семейство на фермери, което е далеч от спортните среди, съдбата на Цюан я среща с нейното неподозирано призвание – скоковете във вода.

След злощастния инцидент с нейната майка Цюан си поставя една цел в спорта – да отиде на Олимпийските игри в Токио и да спечели олимпийската титла, която ще ѝ донесе и така нужните пари за лечението на майка ѝ. И го прави – на 14-годишна възраст Цюан Хунчан завоюва историческо злато от скоковете във вода от 10-метрова кула. За нея обаче медалът никога не е имал значението, което му придават всички останали олимпийци… Златото за Цюан е единствено средство да избави майка си от смъртта.

/Стефан Йорданов – автор