10 традиции, свързани със Стефановден

Като един от седемте ученици на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската вяра, Свети Стефан е наричан пръв мъченик или първомъченик. Свети Стефан бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Тялото на светеца не било погребано, а било оставено на птиците и зверовете.

Народните вярвания тълкуват факта, че Стефановден затваря цикъла на старата година и отваря пътя на новата. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец” и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка. Ето и 10 традиции, свързани с последния празник през годината.

Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле, баница с месо или сарми с месо. Месят се и обредни хлябове още от зори, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и силна идна година.

Именно защото е ден на равносметка, цялото семейство се събира около трапезата. На софрата присъстват и прясно изпеченият обреден хляб, и златиста баница.

Всички ястия и цялата софра са благодарност към отиващата си и заложба за изобилие и добро през новата година. Затова трапезата не се вдига.

От Стефановден до Йордановден се помещават и така наречените “Мръсни дни”, по време на които жените не трябва да мият косите си, да метат, да перат, не се правят венчавки, кръщенета и опела.

На този ден младоженците ходят на гости на своите кумове, кръстници и родители в знак на уважение. Всички се разотиват по залез, защото това е един от т. нар. “Мръсни дни”, в които по тъмна доба бродят зли сили и караконджули.

На този ден има и обичай за неомъжените девойки, кръстен Ладуване, при който те се събират и извършват характерни обредни практики, които да им подскажат кога и за кого ще се омъжат. За целта плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, потапят ги в менче с мълчана вода, след което ги покриват с червено було. На следващата сутрин една от момите, облечена като булка, вади една по една китките, докато другите пеят обредни песни и гадае коя мома за кой момък ще се задоми.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

Неродилите и бременните жени не работят нищо този ден за леко раждане.

На празника не се върши никаква работа с остри предмети и домакинска работа – предене, шиене, тъкане, чистене, къпане, пране, с изключение на готвене, за да не нападат вълци стадата и овчарите. Не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците.

Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, за да не се плодят магьосници и бродници. Строго се спазвала и половата забрана, защото децата, заченати през дните след Рождество, се раждат с недъг.